— Господи! — изпъшка Брабазон. — Как успяхте да научите това?
Но инспектор Пар не му отговори.
Брабазон нямаше намерение да лъже. Разказа всичко, което знаеше, всичко, което се беше случило от момента, когато му се обадиха по телефона и го предупредиха да бяга, до арестуването му.
— Значи бяхте в къщата през цялото време — попита замислено инспекторът. — Как успяхте да се скриете от мистър Йейл?
— Това мистър Йейл ли беше? — възкликна Брабазон. — Стори ми се, че бяхте вие. Има една вътрешна стая в къщата — мисля, че е била склад навремето — и аз се бях скрил зад вратата. Той дойде почти до мен. Щях да умра от страх.
— Значи Йейл излезе прав. Били сте в къщата — каза инспекторът, повече на себе си, отколкото на него. — А сега какво смятате да правите, Брабазон?
— Ще ви разкажа всичко, което знам за Червения кръг. Мисля, че информацията ще бъде достатъчна, за да го арестувате. Но трябва да бъдете много предпазливи.
Пар усети как в думите му се възвръща нещо от предишната надменност.
— Казах ви, че той подмени моите пари с негови. Сигурен съм, че го направи, защото се страхуваше да не са записани номерата им. Моите банкноти бяха от една серия — серия Е19 — и аз мога да ви дам номерата на всяка една от тях — и продължи по-спокойно, — така че няма да успее да ги подмени.
— Това бяха парите на Фройънт, нали? — каза инспекторът. — Продължавайте.
— Предишните той нямаше да посмее да ги подмени, но ще подмени моите. Не разбирате ли какъв шанс ви дава това?
Инспекторът беше настроен скептично, но независимо от това, малко след като Брабазон беше отведен в килията, той позвъни на Фройънт и му разказа онова, което считаше, че трябва да знае от случилото се.
— Парите у вас ли са? — попита нетърпеливо Фройънт.
— Елате веднага вкъщи.
— Ще ви ги донеса с удоволствие — отвърна Пар, — но съм длъжен да ви предупредя, че това не са вашите пари, макар че по брой отговарят на онези, които сте прехвърлили на Червения кръг.
Малко по-късно той обясни ситуацията на мистър Фройънт. Скъперникът не се потруди да прикрие разочарованието си. Изглежда беше убеден, че при каквито и обстоятелства да са възвърнати парите, той е длъжен да предяви претенциите си. Малко след това инспектор Пар усети, че настроението му се подобри. Фройънт заговори по-спокойно и изведнъж попита:
— Имате ли номерата на банкнотите, които Брабазон е дал на непознатия?
— Лесни са за запомняне — каза Пар. — Те са поредни — и той изреди номерата.
Мистър Фройънт бързо ги отбеляза в тефтерчето си.
26
Бутилката с хлороформ
Когато гостенката й пристигна, Талия Дръмънд пишеше писмо. Мили Макрой беше последният човек, когото очакваше да се обади. Момичето изглеждаше болно и уморено, но не дотам, за да сдържи възхищението си от изисканата приемна, в която я покани Талия. Прислужникът си беше отишъл да преспи вкъщи.
— Та това е цял палат, скъпа — възкликна мис Макрой, и неохотно погледна Талия с възхищение. — Само ти можеш да го направиш по-добре от бедния Флъш.
— А как се чувства бедният Флъш? — попита хладно Талия.
Лицето на Мили Макрой потъмня.
— Виж какво — грубо каза тя. — Няма да ти позволя да говориш за Флъш с такъв тон, разбра ли? Той е там, където ти трябваше да бъдеш. Защото сте в играта заедно.
— Не ставай глупава. Свали си шапката и седни. Знаеш ли, като те гледам, Макрой, си мисля за едно време.
Момичето измърмори нещо под носа, но прие поканата.
— Исках да те видя заради Флъш — каза то. — Говори се, че го обвиняват в убийство, но ти знаеш, че не е способен на такова нещо.
— Зная ли? Защо пък трябва да зная? — възкликна Талия. — Аз дори нямах представа, че е бил в къщата, докато не го прочетох в сутрешните вестници — нали е чудесно, че тези от пресата ни поднасят новините още топли.
Мили Макрой не беше дошла да обсъжда с Талия предприемчивостта на журналистите и затова бързо се върна на темата, която, както се очакваше, бе Флъш Барнет и неговото непосредствено бъдеще.
— Няма да се карам с теб, Дръмънд — каза тя.
— Радвам се да го чуя — отвърна Талия. — Между другото не виждам за какво бихме се карали.
— Може и да е така, а може и да не е — иронично подхвърли мис Макрой. — Въпросът е какво смяташ да направиш за Флъш? Ти познаваш всички важни клечки, а освен това работиш и за онази свиня Йейл — тя почти изсъска. — Нали Йейл беше човекът, който отвори очите на Пар за сделката в Марисбърг. Пар няма достатъчно мозък, за да се сети сам. Всъщност не работеше ли ти през цялото време за Йейл?