Усмихнат Джек се извини за посещението си.
— Червеният кръг е толкова заплетен случай, че започвам да подозирам във всяко ново действащо лице главния герой каза той. — Мислите ли, че арестът на Брабазон ще ни помогне?
— Не зная — бавно отговори Пар. — Съществува възможност Брабазон действително да ни помогне много. Между впрочем аз поставих един от моите хора да го пази и наредих пазачът да не влиза в килията му при каквито и да било обстоятелства.
— Имате предвид Сибли, морякът, който беше отровен?
Пар кимна.
— Не мислите ли, мистър Бирдмор, че това беше най-мистериозното от всичките убийства на Червения кръг?
Той зададе въпроса си напълно спокойно, но в очите му имаше някакъв блясък, който не остана незабелязан за Джек.
— Вие се смеете. Защо? Не сте ли съгласен, че беше мистериозно?
— Разбира се — отвърна инспекторът. — В известно отношение отравянето на Сибли ще бъде много по-ключов момент за залавянето на Червения кръг от ареста на нашия приятел Брабазон.
— Бих искала да не разговаряте за престъпници и престъпления — каза раздразнено лелята. — Наистина си непоносим, Джон. Това може би се е харесвало на мама.
— О, разбира се, лельо. Съжалявам! — бързо каза Пар. Когато тя излезе от стаята, любопитството на Джек Бирдмор надделя над възпитанието му.
— Мама изглежда е била образец за подражание — усмихна се той, чудейки се дали не прекали.
Смехът, който чу, го успокои.
— Да, почти образец. Тя сега не живее при нас.
— Това ваша майка ли е, мистър Пар?
— Не, моя баба — отвърна мистър Пар и Джек го погледна изненадан.
28
Изстрел в нощта
Инспекторът трябва да беше към петдесетте и Джек бързо пресметна приблизителната възраст на тази възхитителна баба, която се интересуваше от престъпления и поддържаше къщата подредена.
— Тя сигурно е една чудесна стара дама — каза той. — Предполагам, че би я заинтригувал дори Червеният кръг.
— Да я заинтригува — мистър Пар се засмя. — Ако майка беше по следите на тази банда и имаше моята власт, още същата вечер всички щяха да се отзоват в полицията на Канон стрийт, но — той направи пауза, — уви не са.
През цялото време, докато говореха, Джек се питаше, защо независимо от реда, стаята все пак му изглеждаше неподредена. Той не остана за дълго насаме с мислите си, тъй като мистър Пар беше необикновено бъбрив събеседник. Инспекторът разказа на Джек за някои неприятни подробности от разговора си с комисаря.
— Естествено шефовете на полицията са много обезпокоени от тази поредица престъпления — каза Пар. — От 50 години насам не се е случвало подобно нещо. На практика, струва ми се, че след Джек Изкормвача не е имало такава кървава вакханалия. Може би за вас, мистър Бирдмор, ще бъде интересно да знаете, че от 50 години насам Червеният кръг, който и да е той, е първият организиран престъпник, с който трябва да се справим. Престъпните организации са рисковано предприятие, тъй като сигурността им зависи от чувството на дълг, което се предполага, че притежава всеки крадец, и което лично аз не съм срещал никога. Ето защо играта свършва много бързо. Червеният кръг очевидно е човек, който не се доверява никому. Той не може да бъде предаден, защото няма кой да го предаде. Малобройните членове на бандата също не могат да се предават един друг, защото за мен вече е ясно, те нито се познават, нито си знаят имената.
Пар продължи да разказва интересни случаи от своята практика. Беше близо единадесет и половина, когато Джек скочи и взе отново да се извинява.
— Ще ви изпратя до вратата. С кола сте, нали?
— Не — отвърна Джек. — Дойдох с такси.
— Хм — промълви инспекторът. — Стори ми се, че видях паркирана кола отпред. Съседите ни нямат коли. Може би е била на лекаря.
Той отвори вратата. До бордюра наистина имаше паркирана черна кола.
— Имам чувството, че съм я виждал и преди — каза инспекторът и направи крачка напред. В същия миг от тъмната вътрешност блесна тънко пламъче, чу се оглушителен гръм и инспектор Пар падна в ръцете на Джек, след което бавно се свлече на земята. Секунда по-късно колата профуча нагоре по улицата със загасени светлини и изчезна зад ъгъла. Започнаха да се отварят вратите и да наизлизат разтревожени хора.
Дотичалият полицай повдигна с Джек инспектора и заедно го внесоха в гостната. За щастие лелята си беше легнала и очевидно не беше видяла и чула нищо.