Инспектор Пар отвори очи.
— Мръсен номер — промълви той и потрепна от болка. После опипа внимателно жилетката си и извади плоско парче олово. — Цяло щастие е, че не използваха автоматичен пистолет — и, виждайки безкрайното учудване по лицето на Джек, продължи: — Червеният кръг е един от тримата, които носят предпазни жилетки. Аз съм вторият, а — Пар направи пауза, — третият, доколкото знам, е Талия Дръмънд.
Известно време Пар мълча, после каза:
— Бихте ли се обадили на Дерик Йейл? Мисля, че ще се изненада много — неопределено подметна той.
Дерик Йейл пристигна половин час след инцидента и видът му подсказваше, че е нахлузил дрехите си направо върху пижамата. Той изслуша разказа на Пар.
— Не искам да ви подценявам, инспекторе, но вие бяхте последният човек на този свят, по когото можех да предполагам, че ще стрелят.
— Благодаря ви — каза Пар, прикрепвайки внимателно парченце марля върху наранените си гърди.
— Не го казвам в смисъл на подценяване; имам предвид, че подобно предизвикателство към полицията е последното нещо, което очаквах от тях.
Йейл се намръщи.
— Не мога да го проумея — той говореше сякаш на себе си. — Чудя се защо тя настояваше да знае. Говоря за Талия Дръмънд. Тази сутрин ме попита за вашия адрес. Разбрах, че телефонът ви го няма нито в указателя, нито в местния справочник.
— А вие какво и казахте?
— Дадох й уклончив отговор, но току-що се сетих, че личното ми телефонно тефтерче е леснодостъпно и тя е могла да го потърси, вместо да си създава притеснения да ме пита. Чудно защо не го е направила.
Джек отегчено въздъхна.
— Всъщност, Йейл, надявам се не искате да ни внушите, че е стреляла мис Дръмънд. Защото ако това е целта ви, е направо смешно. О, знам какво ще кажете: че не е стока, че е обиграна във всякакви дребни престъпления, но това не я прави убиец.
— Напълно сте прав — отвърна Йейл след кратка пауза. — Бях несправедлив с момичето и не бих искал да прозвучи като компенсация желанието ми да й дам още един шанс. Между другото, Пар, исках да ви видя тази вечер. — Той извади от джоба си една картичка и я сложи на масата пред инспектора.
— Как би ти се отразило на нервите това?
— Кога я намери?
— Беше в пощенската кутия, но не я бях прочел, бързайки да хвана такси за насам. Не е ли прекалено?
На картичката беше нарисуван добре познатият и на двамата символ. При вида му Джек потръпна. Вътре в кръга беше написано:
„Вие служите на губещата страна. Работете за нас и ще бъдете възнаграден десетократно. Ако продължавате, както досега, ще умрете на четвърти следващия месец.“
— Това ви дава още около десет дни — каза сериозно Пар и от болка или вълнение неочаквано пребледня.
— Десет дни.
— Аз, разбира се, не обръщам ни най-малко внимание на тази заплаха — весело каза Дерик Йейл. — Трябва да ви призная, че след неприятното приключение в моя офис, почти повярвах в свръхестествените им възможности.
— Десет дни — повтори детективът. — Имате ли някакви планове? Къде по принцип трябваше да бъдете на четвърти следващия месец?
— Изненадан съм, че ми задавате подобен въпрос — отвърна Йейл. Имам уговорка да отида за риба край Дийл. Един мой приятел ми даде назаем моторната си лодка и възнамерявам да прекарам нощта на Ламанша. Всъщност предвиждах да отида точно на този ден.
— Уреждайте каквото искате, но няма да отидете сам — подчерта Пар. Сега можете да си тръгвате всички. Благодаря на Господа, че леля ми не се събуди и че майка не е тук.
Последното беше предназначено за Джек и той се усмихна с разбиране.
29
Червеният кръг
Харви Фройънт се гордееше с това, че не се доверява напълно на никого. Той разчиташе само на адвоката си, макар че връзките му със съмнителни личности бяха достатъчен довод да запази и към него известна резервираност.
Две нощи след инцидента с инспектор Пар, дребничкият адвокат се обади разтреперан на своя работодател. Беше проследил една от новите серии банкноти, които Червеният кръг взе от Брабазон.
— Вече имаме сериозна следа, мистър Фройънт и ако продължим в тази посока, положително ще хванем главния мошеник.
Но мистър Харви беше верен на себе си. Той не можеше и нямаше да остави случая в ръцете на този човек. Наистина неизменно добрата осведоменост на Хегит го беше отвела твърде далече, но за останалото щеше да се погрижи друг.