— Съжалявам, че не ми давате възможност да продължа — каза разочаровано Хегит. — Бях се ангажирал лично със случая и мога да ви уверя, че само няколко стъпки делят човека с парите, когото открихме, от човека, когото търсите.
Харви Фройънт знаеше това не по-зле от адвоката си. Джек Бирдмор излезе прав, когато отбеляза, че този стиснат човек няма да се успокои, докато не си възвърне загубените пари. За него това беше стимул и дразнител, източник на размисли, които не му даваха да заспива нощем и сутрин го будеха с чувство на пълно отчаяние. Веднъж разчистил си пътя, Харви беше добре подготвен да доведе разследването до самия край. Той бе спечелил богатството си чрез покупка и продажба на земи из различни краища на света. Започнал на практика почти без капитал, той бе успял да натрупа, благодарение на голямото си усърдие в бизнеса, седемцифрено състояние. И то не чрез стоене в офиса и доверяване на сътрудници, а чрез непрекъснати пътувания, трескави проучвания и безжалостни сражения при индивидуалните условия на договаряне. Той сам сподели този факт с Джек Бирдмор, допускайки, че не го знае.
Фройънт се зае усърдно със своя собствен случай, без да информира за това нито Йейл, нито Пар.
Както отбеляза Хегит, банкнотата можеше лесно да се проследи на три етапа. Проучванията доведоха мистър Фройънт до сарафите в Странд — едно туристическо бюро и една високоуважавана банка. В случая улеснението идваше от факта, че това беше клон на една от банките, с които той работеше.
Цели три дни Фройънт се рови и разпитва, преглежда документи, които нямаше право да пипа, и бавно, но сигурно достигна до заключението. За него не беше достатъчно да открие само първоначалния посредник на банкнотата. Чиновникът, който го улесни при проверката на частните банкови сметки, без да знае каква цел преследва, нито срещу кого са насочени тези проучвания, беше смъмрен за това от началниците си.
Още на първия ден сутринта Фройънт замина спешно за Франция. Той прекара само два часа в Париж и вечерта го завари на път за южните райони. Пристигна в Тулуза в девет часа сутринта и там щастието отново му се усмихна. Един от важните служители в града беше участвал преди години като негов посредник в една сделка.
Мосю Брасард посрещна госта си с подчертана любезност, която мистър Фройънт отдаде на предположенията на бившия си посредник, че се касае за нова сделка и оттам за нови комисионни. Изглежда беше прав, защото ентусиазмът на Брасард рязко спадна, след като чу целта на посещението.
— Не искам да се обвързвам с такива неща — каза той, поклащайки глава. — Въпреки че съм адвокат, скъпи мистър Фройънт, моята практика няма нищо общо с криминалните дела — и той поглади замислено дългата си брада. — Действително, спомням си Марл много добре — Марл и другия мъж, един англичанин, струва ми се.
— Човек на име Лайтмън?
— Да, същият. Боже мой, точно така — Брасард направи гримаса на отвращение. — Съвсем банална история — продължи той. — Тези хора бяха мошеници. Застреляха касиера и пазача на Неймс Банк — и двете убийства в Тулуза ги свързваме с тях. Спомням си много добре имената им, както и ужасната случка — той поклати глава.
— Каква ужасна случка? — попита с любопитство Фройънт.
— Това стана по време на екзекуцията на Лайтмън. Мисля, че пазачите са били пияни, защото ножът засече. Опитаха втори, трети път, но той едва докосваше врата му. Тогава ужасените зрители се намесиха — знаете колко са емоционални французите — и трябваше да го върнат обратно в затвора, за да не избухне бунт. Да, Червеният кръг отърва ножа.
Мистър Фройънт, който в този момент отпиваше от кафето си, скочи на крака и разля чашата.
— Какво? — почти изкрещя той.
Мосю Брасард го гледаше с широко отворена уста.
— Защо, какво се е случило, мосю? — едното му око се насочи към изцапания килим.
— Червеният кръг! Какво искате да кажете? — попита Фройънт с треперещ от вълнение глас.
— Имам предвид Лайтмън — кимна Брасард, изненадан от ефекта на думите си. Червеният кръг беше популярното му име. Моят счетоводител може би знае повече, тъй като за разлика от мен, се интересуваше от случая.
Той позвъни и след малко влезе един възрастен французин.
— Спомняш ли си Червения кръг, Жул?
Старият Жул кимна.
— Много добре, мосю. Аз присъствах на екзекуцията. Какъв ужас! — той вдигна красноречиво ръце.
— Защо го наричаха Червения кръг? — попита Фройънт.