— Сарказъм у една млада дама — каза строго Пар. — Това е не само недопустимо, но и обидно.
Йейл слушаше с доволна усмивка размяната на реплики. Имаше моменти, когато инспектор Пар го учудваше дори повече от Талия. Когато поискаше този дебелак можеше да прояви много изтънчена злоба.
— Къде бяхте снощи, мис Дръмънд? — попита Пар с втренчен в земята поглед.
— В леглото, сънувайки — отвърна Талия Дръмънд.
— В такъв случай, вероятно насън сте се разхождали около 21.30 часа зад къщата на Фройънт.
— А, това ли било? — възкликна Талия. — Сигурно сте открили нежните ми стъпчици в градината. Мистър Йейл вече ми подметна. Не, инспекторе, миналата нощ бях на разходка в парка. Самотата ме вдъхновява много.
Пар все още разглеждаше внимателно килима.
— Много добре, млада госпожице, но другия път, когато се разхождате в парка, стойте на разстояние от Джек Бирдмор, защото вчера сте го изплашили много.
Тук той удари право в целта. Лицето й почервеня, а нежните и вежди се свъсиха.
— Мистър Бирдмор не се плаши толкова лесно — каза Талия — освен…
Тя се обърна рязко и излезе от стаята. Когато Пар след кратък разговор с Йейл също излезе, момичето го пресрещна намръщено и гневно каза:
— Има моменти, инспекторе, в които наистина ви мразя.
— Учудвате ме — отвърна той.
32
Пътуване в провинцията
Главното управление на полицията беше подложено на изпитание. Недостатъчното внимание, което вестниците отделяха на последната от поредицата трагедии, свързани с Червения кръг, въпросите на журналистите, които предстояха да бъдат обсъждани както в Парламента, така и на заседание зад затворените врати на Главното управление, отчуждението на всички онези, които обикновено работеха с Пар, бяха зловещи признаци, които той не подценяваше. Едва ли можеше да се намери вестник, който да не публикува пълния списък на насилията, извършени от Червения кръг, нито такъв, който да не подчертава досадния факт, че от самото начало със случая се занимаваше инспектор Пар.
Пар получи разрешение да продължи разследването във Франция. По време на това кратко отсъствие, неговите шефове му намериха заместник. Той имаше в полицията само един приятел и по странно стечение на обстоятелствата, това беше полковник Мортън, комисарят, който отговаряше за отдела му.
Мортън се застъпи за Пар, макар от самото начало да знаеше, че е безнадеждно. Подкрепи го и Дерик Йейл. Той отиде рано сутринта в полицията и съобщи редица подробности, оневиняващи неговия колега.
— Дори само простият факт, че аз също бях там и че бях специално нает да охранявам Фройънт, би трябвало да снеме част от отговорността от плещите на Пар — настояваше той.
Комисарят се облегна назад на стола си и скръсти ръце.
— Не бих искал да наранявам чувствата ви, мистър Йейл, но официално вие не участвувате в случая и се страхувам, че нищо казано от вас няма да помогне на мистър Пар. Той пропусна вече своя шанс. На практика имаше няколко шанса, но ги пропусна всичките.
Йейл вече си тръгваше, когато комисарят го повика с ръка.
— Можете да хвърлите светлина върху един проблем, мистър Йейл. Отнася се до убийството на човека, застрелял Джеймс Бирдмор. Спомняте ли си Сибли моряка?
Йейл кимна и седна обратно на стола.
— Кои бяхте в килията по време на разпита?
— Аз, мистър Пар и един стенограф.
— Мъж или жена? — попита комисарят.
— Мъж. Струва ми се, че беше ваш служител. Никой друг. Тъмничарят влезе един или два пъти, всъщност докато бяхме вътре той дойде и донесе водата, в която после се оказа отровата.
Комисарят отвори папката и извади измежду многото документи един лист.
— Това са показанията на тъмничаря. Ще ви спестя подробностите. Ето какво казва той.
Комисарят намести очилата си и бавно зачете:
— „Затворникът седеше на леглото. Мистър Пар беше седнал с лице към него, а мистър Йейл стоеше с гръб към вратата, която при влизането ми беше отворена. Носех тенекиено канче, наполовина пълно с вода, която бях налял от крана за пиене. Спомням си, че оставих канчето, за да отговоря на повикване от една друга килия. Мисля, че е било невъзможно до този момент да бъде подменена водата, макар че вратата към двора беше отворена. Когато влязох в килията, мистър Пар взе канчето от ръката ми и го постави на поличката до вратата. После ме помоли да не им преча.“