Пар затвори вратата, заключи и се прибра обратно в стаята си. Случката го озадачи много. Който и да е бил този човек, той със сигурност не го беше видял, нито е можел да предположи, че е следен. По всяка вероятност си беше заминал почти веднага.
Загадката се изясни едва на сутринта, когато Пар слезе на закуска.
Джек стоеше пред камината и четеше един смачкан лист хартия, който изглеждаше така, сякаш е бил залепен някъде и след това откъснат. По големина приличаше на малък, ръчно напечатан афиш. Още преди да го пречете, Пар знаеше, че посланието е от Червения кръг.
— Какво мислите за това? — попита Джек, когато го видя да влиза. — Намерихме половин дузина такива афиши, залепени или забодени по дърветата край алеята. А този висеше под прозореца ми.
Инспекторът прочете:
„Дългът на баща ви още не е платен. Той ще остане неплатен, ако не убедите вашите приятели Дерик Йейл и Пар да прекратят дейността си.“
Отдолу с малки букви беше добавено, очевидно след известен размисъл:
„Няма да имаме повече претенции към отделни лица.“
— Значи е разлепвал афиши — замислено каза Пар. — Чудех се защо си отиде толкова бързо.
— Видяхте ли го? — попита изненадано Джек.
— Само го мернах. Всъщност знаех, че ще дойде, но очаквах по-сериозни последствия.
Той закуси, без да каже нито дума повече, отговаряйки само на въпросите на Джек, и то по възможно най-лаконичния начин. Едва когато тръгнаха през ливадата Пар попита:
— Чудя се, дали Червеният кръг знае, че сте влюбен в Талия Дръмънд?
Джек се изчерви.
— Защо питате? — и добави загрижено: — Нима мислите, че е възможно да си отмъсти на Талия?
— Ако това му е необходимо, той не би се поколебал да я ликвидира, ей така — и Пар щракна с пръсти.
После се обърна, прекратявайки разговоря.
— Ще го направи — повтори след малко.
— Мислех, че ще поискате да отидете на гарата, откъдето онази сутрин пристигна Марл.
Пар поклати глава.
— Предпочитам да разбера как е достигнал до къщата. Можете ли да си спомните на кое място точно той внезапно се развълнува?
— Разбира се — каза с готовност Джек, недоумяващ за какво е всичко това. — Беше много близо до къщата, всъщност мога да ви посоча точно мястото, защото си спомням, че стъпвайки в страни от алеята, той премаза с крак един току-що напъпил розов храст. Ето го и храста, или по-скоро онзи, който градинарят посади на неговото място.
И Джек посочи с ръка. Пар поклати глава няколко пъти.
— Това е изключително важно — каза той и отиде до мястото, където беше стъпканият храст. — Знаех си, че ме е излъгал. Оттук не би могъл да види цялата тераса. Марл каза, че е видял баща ви точно в момента, когато са му нанесли удара. Затова първото ми впечатление беше, че именно тази гледка го е изплашила.
Той разказа подробности от разговора, който беше провел с Марл, малко преди неговата смърт.
— Бих искал да уточня казаното — каза Джек. — Онзи ден татко прекара цялата сутрин в библиотеката и не излезе от къщата до момента, в който се качихме на терасата.
С бележник в ръка Пар правеше груба скица на околността. Вляво пред него се намираше масивната сграда на Сержууд хауз, а точно отпред бяха градините, заградени с лека телена ограда, която предпазваше цветните лехи от пасящите говеда. Сега тя беше изкривена от вратата, през която вероятно беше преминал Марл. Отдясно имаше храсталак и сред него стърчеше веселият връх на градински чадър.
— Татко обичаше този кът с храстите — обясни Джек. — При нас винаги има силен вятър, дори в най-топлите дни, и храстите правят заслон. Обикновено татко прекарваше в четене тука цели часове.
Пар се извърна бавно, отбелязвайки всеки детайл от пейзажа. След това кимна.
— Мисля, че видях всичко, което ми беше необходимо.
Докато се прибираха обратно към къщата, за голяма изненада на Джек, той заговори отново за снощния афиш.
— Това беше единствената грешна стъпка, която допусна Червеният кръг. — Мисля, че му е хрумнала допълнително. Кълна се, че не това е било първоначалното му намерение.
Той седна на стъпалата на терасата и огледа околността. Джек си помисли, че никога не е срещал по-невпечатляващ човек от Пар. Ниският му ръст, пълнотата му, едрото му и невъзмутимо лице някак не съвпадаха с представата на Джек за проницателен криминален следовател.