— Признавам, че не виждам много неща за възхищение. Имате твърде странен и изкривен поглед на нещата.
— Така ли? — каза хладно тя. — Никога не забравяйте това, мистър Йейл.
Преди да влезе в стаята си, той спря и хвърли към нея дълъг проницателен поглед, който тя посрещна само с едно примигване.
— Мисля, че трябва да сте много благодарна, че мистър Джонсън от Милдрид стрийт няма да получава повече вашите интересни съобщения.
Талия мълчеше.
След малко той се върна.
— Вероятно ще преместя офиса си в Управлението на полицията и понеже знам, че няма да виреете в онази атмосфера, ви оставям тук да се грижите за текущите ми задачи.
— Вие ли се наемате със залавянето на Червения кръг? — попита сериозно Талия.
Детективът поклати глава.
— Инспектор Пар, но аз ще му помагам.
Йейл не продума нито дума повече за новата задача и прекара остатъка от сутринта, зает с обичайната си работа. Тръгвайки за обяд, той каза, че няма да се връща повече този ден и възложи на Талия да прегледа писмата за изпращане.
Едва беше излязъл, когато телефонът звънна. Като чу гласа от другия край на жицата, Талия за малко не изпусна слушалката.
— Да, аз съм. Добро утро, мистър Бирдмор.
— Вкъщи ли е мистър Йейл? — попита Джек.
— Току-що излезе и няма да се връща повече днес. Ако имате да му казвате нещо важно, ще се опитам да го намеря — предложи Талия, като едва владееше гласа си.
— Не зная дали е важно или не — продължи Джек, — но тази сутрин преглеждах документите на баща си, едно изключително неприятно занимание, и открих цяла купчина документи, отнасящи се до Марл.
— До Марл? — бавно каза тя.
— Да, вероятно бедният татко е знаел за Марл повече, отколкото сме можели да си представим. Марл е бил в затвора. Това известно ли ви е?
— Досещах се — каза Талия.
— Баща ми винаги проучваше хората, преди да работи с тях и явно е събрал доста информация от френското представителство за предишния живот на Марл. Той изглежда не е бил много стока и допускам, че губернаторът си е имал работа с него. Особено любопитен документ е един плик с надпис „Снимка от екзекуцията“. Той носи френски печат и явно губернаторът не го е отварял, тъй като мрази подобни ужасни неща.
— Вие отворихте ли го? — рязко попита Талия.
— Не — отвърна изненадано Джек. — Защо се нахвърляте така върху мене?
— Бихте ли ми направили една услуга, Джек?
Тя за първи път го нарече по име и почти видя как се изчерви.
— О, да, разбира се. Талия. Бих направил за вас всичко — разпалено каза той.
— Не отваряйте плика. Приберете всички документи, отнасящи се до Марл, на безопасно място. Ще ми обещаете ли да го направите?
— Обещавам — каза Джек, — но що за странна молба!
— Казали ли сте на някого за плика?
— Изпратих бележка до инспектор Пар.
Той чу недоволното й възклицание.
— Ще ми обещаете ли да не казвате на никого за снимката?
— Разбира се — отвърна той. — Ако искате мога да ви ги изпратя.
— Не, не правете това — каза Талия и рязко приключи разговора.
Тя остана няколко минути така, дишайки учестено, после се изправи, сложи си шапката, заключи офиса и отиде да обядва.
35
Талия обядва с министър от правителството
Четвъртото число на месеца премина, но Дерик Йейл беше още жив. Той отбеляза този факт, докато влизаше в офиса, който обитаваха заедно с Пар.
— Само дето си изпуснах риболова.
Пар изсумтя:
— По-добре да изпуснете риболова, отколкото ние да ви изпуснем от погледа си. Сигурен съм напълно, че ако бяхте предприели онова пътуване, вие никога нямаше да се завърнете.
Йейл се засмя:
— Имате голямо доверие в Червения кръг и в способността му да спазва обещанията си.
— В известен смисъл, да — отвърна инспекторът, без да вдига поглед от писмото, което пишеше.
— Чух, че Брабазон е дал показания пред полицията каза Йейл след кратка пауза.
— Да — потвърди инспекторът. — Показанията не съдържат много информация, но ще бъдат от полза. Брабазон призна, че дълго време е обменял парите, които Червеният кръг е измъквал от своите жертви, без да съзнава какво върши. Разказа и подробности около включването си в Червения кръг, след което вече е действувал напълно съзнателно.
— Подозирате ли го в убийството на Марл?