— Тя при вас ли работи? — попита изненадан комисарят и продължи усмихнат. — Прав сте за самообладанието й, но не разбирам, как момиче от нейната социална прослойка се е запознало с човек като мистър Уилингс.
Тук Дерик Йейл не можа да даде отговор.
Той все още разговаряше с комисаря, когато видя момичето да става и заедно със своя кавалер да се отправя към вратата. Минавайки край тяхната маса, тя срещна въпросителния му поглед с усмивка, кимна му леко и каза нещо през рамо на мъжа, който я придружаваше.
— Как намирате самообладанието й? — попита Йейл.
— Струва ми се, че искате да кажете нещо на младата дама — беше единственият коментар на комисаря.
Дерик Йейл беше нетрадиционен както в говора, така и в поведението си, но сега срещна затруднение да се справи с неприятната ситуация по друг, освен по този старомоден начин.
Момичето беше пристигнало в офиса няколко минути преди него и когато той влезе, то тъкмо сваляше шапката си.
— Един момент, мис Дръмънд — каза Йейл, — имам да ви кажа няколко думи, преди да продължите работата. Защо сте излизала по обяд от офиса? Изрично ви бях помолил да останете тука.
— Мистър Уилингс също изрично ме помоли да обядваме заедно — отвърна Талия с невинна усмивка — и тъй като е член на правителството, бях сигурна, че няма да имате нищо против.
— Откъде познавате мистър Уилингс?
Тя го измери от главата до петите с присъщия си хладен и високомерен поглед.
— Има няколко начина човек да се запознае с един мъж. Или като даде обявление във вестниците, или като го срещне в парка, или като му бъде представен от някого. Аз бях представена на мистър Уилингс.
— Кога?
— Около два часа тази сутрин. Понякога ходя да танцувам в клуба „Мерос“. Подобни развлечения са оправдани за младостта ми. Там именно му бях представена.
Йейл извади от джоба си малко пари и ги сложи на бюрото.
— Ето заплатата ви за тази седмица, мис Дръмънд. От утре няма да имам повече нужда от услугите ви.
Талия вдигна вежди:
— Нали не смятате да ме превъзпитавате?
Въпросът й беше толкова сериозен, че Йейл се обърна и се засмя.
— Вие сте непоправима. Много неща бих могъл да ви простя, дори да липсваха пари от касата, пак можех да го преглътна. Но не мога да ви позволя да напускате офиса, след като изрично съм ви помолил да стоите там.
Тя взе парите и ги преброи.
— Точно са! — в думите й имаше присмех. — Сигурно сте шотландец, мистър Йейл.
— Съществува само един начин да бъдете превъзпитана, Талия Дръмънд — гласът му беше много сериозен и явно се затрудняваше да намира точните думи.
— И какъв е той, моля?
— Някой да се омъжи за вас. Аз почти съм склонен да направя този експеримент.
Талия се облегна на ръба на бюрото и се затресе от смях.
— Ставате глупав — промълви накрая тя. — Сега виждам, че сте новатор във възпитанието — гласът й беше тържествен. — Признайте, мистър Йейл, че за вас аз съм само един експеримент и че изпитвате точно толкова чувства, колкото мога да изпитам аз към онази стара грохнала муха върху стената.
— Не съм влюбен във вас, ако това мислите.
— Нещо подобно имам предвид — отвърна Талия. — С други думи, смятам да приема уволнението и седмичната си заплата и ви благодаря, че ми предоставихте възможност да се срещна и да работя за такъв безспорен гений.
Йейл приключи разговора с убеждението, че е направил сериозно предложение, което е било отхвърлено, спомена нещо в смисъл, че ще й даде препоръка и с това случаят за него се изчерпа. Влизайки в стаята си, той дори не счете за нужно да затръшне вратата след себе си.
Все пак за Талия уволнението беше важно събитие. То можеше да означава две неща. Или, че Дерик Йейл сериозно я подозираше — това беше по-опасната възможност, или, че е някаква хитрост, част от по-сложен план, подготвящ нейното ликвидиране.
По пътя към къщи Талия си спомни неговото подмятане по адрес на Джонсън от Милдрид стрийт. Трябва да се криеше нещо зад споменаването на този факт, за който той знаеше, че е свързан с Червения кръг и се опитваше да й го подскаже.
Когато се прибра, Талия също както и предната вечер, намери едно писмо. Червеният кръг беше прилежен в кореспонденцията си, поне що се отнасяше до нея. Тя отвори плика едва когато влезе в стаята.
„Ти се справи добре — започваше писмото. — Правилно изпълни инструкциите. Запознаването ти с Уилингс беше подготвено умело и, както ти бях обещал, не срещна никакви трудности. Искам да опознаеш добре този човек и да откриеш малките му слабости. Разбери каква е неговата позиция и тази на правителството по отношение на моето предложение. Роклята, с която беше днес на обяд, не изглеждаше особено добре. Не спестявай пари от дрехи. Днес Дерик Йейл те уволни, но това не бива да те тревожи, тъй като и без това присъствието ти в неговия офис повече не е необходимо. Тази вечер ще прекараш с Уилингс. Той е особено податлив на женски чар. Ако е възможно, остави го да те покани у тях и да ти покаже колекцията от стари мечове, с която много се гордее. Така ще можеш да проучиш разположението в къщата.“