Входът на църквата се намираше срещу една алея, идваща от някакъв страничен път, така че силуетите, които се промъкваха по неосветеното й пространство, сякаш се стопяваха през почти невидимите врати на църквата в мрак, по-черен от нощта.
В „Света Агнес“ Червеният кръг проведе първата и последна среща със своите сътрудници. Организацията му отново беше възхитителна. Всеки един от членовете на общността имаше изрични указания за минутата, в която трябва да пристигне, така че да бъде избягнато засичане при влизане. Как Червеният кръг се беше снабдил с ключовете от черквата и какви прецизни изчисления е трябвало да направи, за да вмести срещата в интервала между двете преминавания на полицейския патрул, Талия Дръмънд можеше само да гадае.
Тя пристигна навреме по алеята и изкачи двете стъпала към църквата. При нейното приближаване вратата се отвори и се затвори веднага, след като влезе. Нямаше никакво осветление, освен бледата светлина на нощта, която проникваше през рисуваните стъкла на прозореца.
— Върви право напред! — прошепна глас. — Седни в края на втората пейка вдясно!
В църквата имаше и други хора. Талия едва ги различаваше, по двама на пейка — едно мълчаливо призрачно множество. След малко мъжът, който я посрещна, отиде до олтара и още с първите му думи тя разбра, че пред тях стоеше Червеният кръг.
Гласът му беше нисък и приглушен. Талия предположи, че носи на главата си същото було, както при първата им среща.
— Приятели — започна непознатият, — дойде време нашето общество да се разпусне. Вие сте прочели във вестниците моето предложение и сте заинтересовани от него дотолкова, доколкото възнамерявам да разпределя най-малко 20% от парите, които евентуално ще получа от правителството, сред онези, които ми служиха. Ако сред вас има такива, които се страхуват, че някой може да попречи на срещата ни, позволете ми да ги успокоя, че през следващите петнайсет минути няма да мине полицейски патрул и е невъзможно думите ми да бъдат чути отвън.
Той леко повиши тон и в гласа му прозвучаха по-твърди нотки.
— Що се отнася до онези, които крият в сърцата си коварство и си въобразяват, че една така широко оповестена среща може да спомогне за моето разобличаване, то искам да ги уверя, че е невъзможно да бъда заловен тази вечер. Дами и господа, няма да крия от вас, че се намираме в голяма опасност. Фактите, които биха дали възможност на полицията да ме залови, на два пъти почти излязоха наяве. По петите ми са Дерик Йейл, който, не отричам, за мен е една голяма заплаха и инспектор Пар — мъжът замълча, — който също не е за подценяване. В този върховен момент аз не се колебая да призова всеки един от вас към изключително съдействие. Утре ще получите задачите си във връзка с акцията, разработени така подробно, че да се изключва всяка възможност за недоразумение. Помнете, че сте изложени на не по-малка опасност от самия мен — гласът му омекна, — и възнаграждението ще бъде голямо. Сега ще излезете един по един на интервали от по 30 секунди, първо първите двама вдясно, после първите двама вляво. Тръгвайте!
На определени интервали тъмните фигури се плъзваха между редовете и изчезваха през вратата отляво на амвона.
Мъжът пред олтара изчака църквата да се опразни, след което също излезе. Заключи външната врата, пусна ключа в джоба си и когато часовникът удари половинка, се качи на една кола и отпътува в западна посока.
Талия Дръмънд беше подранила с четвърт час. Седнала в таксито, тя със светкавична бързина променяше външността си. Старата черна мушама, стигаща чак до шията й, и шапката с плътен воал бяха свалени. Отдолу остана наметало от фин копринен плат, което покриваше вечерна рокля, достойна за взискателния вкус на шефа й. Талия оправи косата си и я привърза колкото се може по-добре. Щом слезе пред блестящия вход на клуба „Мерос“, докато подаваше на поклонилия се слуга малкото си дамско куфарче, тя беше самата сияйна миловидност.