— Може да е крадла. Добре! Нека вземе някой меч от колекцията, някоя репродукция от стената, дори най-скъпоценния от камъните в сейфа ми, стига да е нежна и приятна.
Когато пристигна, Талия беше посрещната от един човек с чуждоземен акцент. Тя си спомни, че Рафаел Уилингс имаше в къщата си само италианска прислуга.
Момичето огледа неспокойно стаята, в която го въведоха, и с изненада откри, че на всяка стена имаше отворен прозорец. Очакваше да види чай, сервиран върху малка масичка за двама, но на пръв поглед в стаята беше само колекцията.
Няколко секунди по-късно Уилингс влезе и горещо я приветствува.
— Яжте, пийте и се веселете, защото утре ще бъдем мъртви, а може би дори и днес — каза той мелодраматично. — Чухте ли новините?
Тя поклати глава.
— Аз ще бъда първата жертва на Червения кръг. Сигурно четете вестници и знаете за прочутата ни група. Да — Уилингс се засмя, — от всичките си колеги аз имам честта първи да бъда принесен в жертва, за кураж на останалите.
Талия се чудеше как може при това положение да запази невъзмутимото си изражение.
— Тъй като трагедията трябва да се разиграе по някое време след обяд в тази къща — продължи той, — ще ви помоля да удължите вашето любезно…
На вратата се почука. Влезе прислужникът и съобщи нещо на италиански, което момичето не разбра.
Рафаел кимна.
— Колата ми е пред вратата. Ако ми направите честта, бихме могли да изпием по чаша чай в едно мое местенце недалеч оттук. Ще бъдем там след половин час.
Талия не беше очарована от предложението.
— Къде точно се намира това ваше местенце? — попита тя.
Той обясни, че е между Барнит и Хатфийлд и се впусна да описва прелестите на Хърдфоршър.
— Предпочитам да пия чай тука — настоя Талия, но той поклати глава.
— Повярвайте ми, скъпа моя, не се страхувам ни най-малко от заплахата на Червения кръг. А Онслоу Гардънс се превърна в райски остров с такава възхитителна гостенка. Но днес следобед дойдоха полицаите и промениха плановете ми. Аз им казах, че съм поканил на чай една приятелка, но те настояха да бъдем повече хора.
Както винаги, провалят дори добрите ми намерения. И така, мис Дръмънд, надявам се няма да развалите този тъй хубав следобед? Дължа ви хиляди извинения, но ще бъда много разочарован, ако ми откажете. Изпратих двама от прислужниците си да приготвят всичко и се надявам, че ще мога да ви покажа най-прелестната къща на 100 мили от Лондон.
Тя кимна:
— Съгласна съм.
Той излезе от стаята и тя тръгна да разглежда с интерес красивата колекция.
Когато се върна, облечен с тежкото си палто, Уилингс я завари прехласната пред стената с красивите образци на източните оръжейни майстори.
— Нали са прекрасни? Толкова съжалявам, че не мога да ви разкажа историята им — изведнъж тонът му се промени. — Кой е взел асирийската кама?
На стената ясно личеше празното място, където е висяло оръжието и малкият етикет отдолу доказваше липсата.
— Аз се питах същото — отвърна момичето.
— Може би някой от слугите я е свалил? — каза намръщено Уилингс. — Въпреки че съм дал изрични инструкции да не ги почистват без личната ми заповед. — По лицето му премина колебание. — Ще проверя, когато се върна — заключи той и поведе момичето към очакващата ги лимузина.
Талия усети, че изчезването на ценния трофей го смути и че градусът на настроението му спадна.
— Не мога да разбера — каза Уилингс, докато минаваха през Барнит. — Сигурен съм, че вчера камата беше там, защото я показвах на сър Томас Самърс, който е голям любител на източното оръжейно изкуство. Никой от прислугата не би посмял да докосне колекцията.
— Може би в стаята е влизал някой непознат?
Уилингс поклати глава:
— Само джентълменът от Управлението на полицията, а аз съм абсолютно сигурен, че не го е взел той. Това е една малка загадка, но засега можем да я забравим.
До края на пътуването той беше внимателен, учтив и много забавен. Нито веднъж не даде вид, че изпитва към нея някакво друго чувство, освен онова, което се предполага за добре възпитан мъж към уважавана гостенка.
Уилингс не беше преувеличил прелестите на своето „малко местенце“ на Хатфийлд Роуд. В действителност то се намираше на около три мили от главния път и беше кокетно разположено всред една хълмиста местност.
— Ето че пристигнахме — каза той, докато я превеждаше през хола към една обзаведена с вкус малка приемна.