— Как е Уилингс?
— Ще се оправи, раната му е повърхностна. Но по-важното е, че престъплението е било замислено предварително. Уилингс е забелязал изчезването на камата, след като оставил Талия сама в стаята и излязъл да си облече палтото. Той смята, че момичето е скрило оръжието в маншона си, и това, разбира се, изглежда напълно възможно. Не ми обясни само какво точно се е случило непосредствено преди инцидента.
— Хм — промърмори Пар. — Какво представлява стаята? Имам предвид стаята на произшествието.
— Това е една хубава малка гостна, която е свързана с така наречената Турска стая — великолепен образец на източното изкуство. И струва ми се, че мога да си представя малко или много неприличната картина на това, което се е случило. Уилингс не се ползува с особено добра репутация. Двете помещения са разделени само с една завеса и именно край нея намерихме ранения.
Мистър Пар беше така потънал в мислите си, че събеседникът му го помисли за заспал. Но инспекторът не спеше. Напротив, беше съвсем буден и осмисляше неприятния факт, че за пореден път славата, свързана с разкрития по отношение на Червения кръг, каквато и да беше тя, щеше да отиде за сметка на Йейл. Но той не му завиждаше.
Пар се отърси рязко от настроението, което нямаше нищо общо с предмета на разговора.
— Всички големи престъпници се провалят от недооценяване на грешките си — каза пророчески той.
Йейл се усмихна:
— Грешката в случая, предполагам, е, че не са убили нашия приятел Уилингс. Той не е приятен човек, макар че от всички членове на правителството заслужава най-много да бъде спасен. Благодарен съм все пак, че тези дяволи не го ликвидираха.
— Не говорех за мистър Уилингс — бавно промълви инспекторът, — а за малката глупава лъжа, казана ми от един човек, който сигурно знае повече.
След тези тайнствени думи Пар излезе да съобщи неприятната новина на Джек Бирдмор.
Беше точно в стила му да се сети първо за Джек, когато разбра за ареста на Талия Дръмънд. Той държеше на момичето повече, отколкото то можеше да предположи и знаеше по-добре от Йейл колко тежка може да бъде мисълта за вината на Талия Дръмънд за човек, който я обича.
Но Джек вече знаеше. Новината за ареста беше публикувана в последните издания на вестниците и когато Пар пристигна, той завари самата картина на отчаянието.
— Трябва да й намеря най-добрите адвокати — каза тихо Джек. Не зная дали мога да ви имам доверие, мистър Пар, защото вие естествено ще бъдете от другата страна на барикадата.
— Естествено — каза инспекторът, но аз също изпитвам скрита симпатия към Талия Дръмънд.
— Вие? — Джек беше изненадан. — Защо? Мислех…
— От човечност отвърна Пар. — Престъпникът за мен е само престъпник. Нямам лично отношение към хората, които арестувам. Труланд, отровителят, когото изпратих на бесилката, беше един от най-приятните хора, които съм срещал. Почти се бях привързал към него.
Джек потръпна:
— Не слагайте отровителите и Талия на една везна. Наистина ли смятате, че тя е водещата фигура в Червения кръг?
Мистър Пар сбръчка дебелите си устни:
— Дори някой да ми каже, че начело стои архиепископът, пак няма да се изненадам, мистър Бирдмор. Докато случаят с Червения кръг не приключи, на всички ни предстоят тежки моменти. Аз започнах това разследване подготвен, че всеки един би могъл да бъде Червеният кръг — вие, Марл, комисарят или Дерик Йейл, Талия Дръмънд всеки!
— Все още ли поддържате това мнение? — попита Джек, опитвайки се да се усмихне. — По тази логика мистър Пар, вие също бихте могли да бъдете престъпник.
Пар не отрече.
— Майка смята… — започна той и този път Джек наистина се разсмя.
— Вашата баба навярно е забележителна личност. Тя има ли мнение по въпроса?
Детективът енергично кимна.
— Винаги е имала, още при първото убийство. Поставя пръста си точно на място, мистър Бирдмор, и аз винаги й давам това право. Най-добрите идеи съм получавал от нея, на практика всичко… той замълча.
Джек продължи да се смее, но в същото време изпитваше леко разочарование. Този човек, болестно завладян от естеството на своята работа, бе достигнал високия си пост в полицията благодарение на упорито, но лишено от фантазия постоянство. Във всяка служба хората се изкачват до върха на йерархията след дългогодишна работа. Звучеше невероятно в момент, когато най-блестящите мозъци се опитваха да сринат из основи тази тайнствена организация, някой да възвеличава съвет, даден му от неговата баба.