— Трябва да подновя запознанството си с вашата леля — каза Джек.
— Тя отиде в провинцията — беше отговорът. — Една жена идва всяка сутрин да почиства, но вече съм съвсем сам. В момента в къщата липсва предишният уют.
Разговорът се прехвърли върху домашните проблеми на инспектора и Джек въздъхна с облекчение. Тяхната незначителност действуваше успокоително на възбуденото му съзнание и той почувствува, че една вечер, прекарана с всезнаещата баба, би го отпуснала напълно.
След малко Пар отново подхвана сериозен разговор:
— Утре Дръмънд ще бъде доведена в съда и след това отведена в затвора.
— Има ли надежда да я освободят под гаранция?
Пар поклати глава:
— Не, ще я откарат в Холоуей, но това няма да й навреди много. — Думите му според Джек бяха напълно безсърдечни. — Холоуей е един от най-хубавите затвори в страната и може би тя ще остане доволна от почивката.
— Защо точно Йейл я арестува? Мислех, че това е ваша работа.
— Аз му наредих отвърна Пар, — той има статут на редовен полицай и тъй като е свързан със случая от самото му начало, счетох, че е най-добре да го доведе докрай.
На следващия ден, точно както инспекторът предрече, съдът, се ограничи само с основанията за арест и Талия беше откарана в затвора.
Голяма тълпа от хора, привлечени от сензационния характер на обвинението, пълнеше улиците около съда.
Мистър Уилингс не се чувстваше достатъчно здрав, за да присъства в залата, но намери сили да изпрати оставката си в правителството като отговор на предложението от страна на министър-председателя, получено в плик и имащо много неприятен тон. Острият език на министър-председателя беше добре известен и дори невъзмутимият Уилингс се почувствува засегнат.
Каквото и да се случеше, той беше компрометиран завинаги. Дори политическите му поддръжници без съмнение щяха да останат потресени от показанията, които трябваше да даде. Беше завел едно момиче — почти непознато — в своята къща в провинцията, беше се опитал да я изнасили и накрая беше наръган с нож. Нямаше начин да се представи по-омекотено тази неприятна история и той се упрекваше горчиво за своята глупост.
Докато Талия беше в затвора, Пар се опита да поговори с нея. Но момичето отказа да се срещнат в килията и настоя разговорът да бъде проведен в присъствието на надзирателката. Седнали един срещу друг на масата в голямата стая за свиждане, тя обясни:
— Трябва да ме извините, мистър Пар, че не пожелах да разговаряме в моите покои. Но много надеждни млади сътрудници на Червения кръг се срещнаха със смъртта по време на разпит в килиите си.
— Единственият, за когото се сещам — каза безстрастно Пар, — е Сибли.
— Който беше блестящ пример за неблагоразумие.
Талия се усмихна, показвайки белите си зъби:
— И така, какво искате от мен?
— Искам да ми разкажете, какво точно се случи, когато пристигнахте в Онслоу Гардънс.
Тя описа честно и подробно следобедното си посещение.
— Кога разбрахте, че камата е изчезнала?
— Докато разглеждах стаята и чаках Уилингс да си облече палтото. Как е Лотарио?
— Добре е — отвърна Пар. — Страхувам се, че ще се оправи. Исках да кажа — бързо добави той, радвам се, че ще се оправи. Тогава ли за първи път Уилингс забеляза липсата на камата?
Талия кимна.
— Носехте ли маншон?
— Да отвърна тя. — Това ли е мястото, където се предполага, че е било скрито смъртоносното оръжие?
— Маншонът на ръката ви ли беше, когато отидохте в къщата в Хатфилд?
Момичето се замисли за момент и кимна:
— Да.
Инспекторът се изправи.
— Получавате ли достатъчно храна?
— Да, от затвора. Затворническата храна ми понася добре и не бих искала някой, воден от криворазбрана сърдечност да ми изпраща вкусни неща отвън. Доколкото знам, следствените имат това право.
Пар потърка брадата си.
— Мисля, че сте много мъдра — каза той.