40
Бягството
Покушението срещу Рафаел Уилингс хвърли правителството почти в паника.
Когато се завърна в Управлението, Пар забеляза голямата загриженост на всички. Министър-председателят се тревожеше с право, тъй като Червеният кръг не беше съобщил кога ще падне следващата жертва и коя ще бъде тя.
Инспекторът отиде на Даунинг стрийт, където в продължение на два часа разговаря с министър-председателя. Тази първа в живота му лична консултация, беше последвана от среща в самото правителство — факт, който вестниците веднага отбелязаха.
Те твърдяха най-безотговорно, че животът на министър-председателя е бил изложен на опасност и това тяхно съобщение не беше нито потвърдено, нито отхвърлено.
Прибирайки се същата вечер у дома си, Дерик Йейл завари Пар да го чака пред вратата.
— Случило ли се е нещо? — попита бързо той.
— Имам нужда от помощта ви — каза Пар, и не обели нито дума повече, докато не се разположи в удобния стол пред камината в дневната на Йейл.
— Вие знаете, Йейл, че трябваше да се оттегля, но министър-председателят предвижда освобождаването ми малко по-рано, отколкото очаквах. Назначената правителствена комисия, поставя под въпрос методите на Главно управление на полицията и аз съм поканен от комисаря да присъствувам на една неофициална среща утре вечер в дома на министър-председателя.
— С каква цел? — попита Йейл.
— Ще изнеса нещо като доклад — мрачно каза Пар, — за да обясня на присъствуващите какви методи съм използувал срещу Червения кръг. Сигурно помните, че ми бяха предоставени специални пълномощия и че не ми беше разрешено да кажа пред правителството всичко, което знам. Смятам да го направя утре вечер и моля за вашето съдействие.
— Скъпи приятелю, вие го имате още преди да сте ме помолили — отвърна разпалено Йейл.
Пар продължи:
— Все още около Червения кръг има неща, които за мен са загадка, но полека-лека ги подреждам. В момента съм под впечатлението, че има някой в Управлението, който работи за тях.
— Такова е и моето мнение — бързо каза Йейл. — Защо мислите така?
— Ами — започна бавно Пар, — ще ви дам един пример. Младият Бирдмор намерил сред документите на баща си една снимка и ми я изпратил по пощата. Пликът пристигна непокътнат, но когато го отворих, вътре имаше само една празна картичка. После разбрах, че Джек е дал плика на Талия Дръмънд. Той се кълне, че е стоял на прага на къщата и е гледал как тя го пуска в пощенската кутия от другата страна на пътя. Ако това е така, значи някой е подменил плика след пристигането му в Управлението.
— Каква е била снимката? — попита заинтригуван Йейл.
— Снимката на екзекуцията или на самия Лайтмън. Мисля, че е направена в момента, когато са се опитвали да го гилотинират и не са успели. Старият Бирдмор я е получил в деня преди да умре. Изглежда много неща са се случвали на жертвите на Червения кръг един ден преди смъртта им. Снимката е била намерена от Джек и както ви казах, изпратена.
— От Талия Дръмънд! — многозначително отбеляза Йейл. — Смятам, че можете да изключите от подозрение хората в управлението Това момиче е свързано с Червения кръг по-тясно, отколкото предполагате. Тази вечер претърсих къщата й и вижте какво намерих.
Той отиде до хола и се върна с увит в кафява хартия пакет. Когато развърза връзката и свали обвивката, пред очите на инспектора се показаха голяма кожена ръкавица и нож с искрящо острие.
— Това е втората ръкавица от чифта на онази, която намерихме в кабинета на Фройънт. Ножът също е копие на другия.
Пар взе ръкавицата и я разгледа.
— Да, тази е лява, а онази на бюрото на Фройънт беше дясна — съгласи се той. — Износена шофьорска ръкавица. Кой е притежателят й? Изпробвай гадателските си способности, Йейл?
— Вече опитах — поклати глава другият, — но ръкавицата е минала през толкова много ръце, че получените усещания са много объркани. Във всеки случай, това разкритие потвърждава версията, че Талия Дръмънд се е забъркала здравата. Колкото до другия въпрос — той загъна отново ръкавицата и ножа в хартията, — ще се радвам да ви помогна.
— Това, което искам от вас, е да присъствате на срещата — Пар поклати глава и продължи с нотка на съжаление. — Да можеше майка да е там.
— Майка? — изненадано попита Йейл.
— Моята баба. Единственият детектив в Лондон, като изключвам себе си и вас.
За първи път Дерик Йейл имаше основание да предположи, че мистър Пар притежава чувство за хумор.