След смъртта на баща ви вече нямаше нужда да оставам на работа при Фройънт. Исках да се добера колкото се може по-близо до Червения кръг и знаех, че най-добрият начин да привлека вниманието му е да стана престъпник. Не беше предвидено, че ще минете покрай заложната къща точно в момента, когато бях оставила златната статуетка на Фройънт. Баща ми успя да излезе от положението и ако ме изкара крадла, то беше единствено, за да привлече вниманието на Дерик Йейл или Фердинанд Уолтър Лайтмън, ако го наречем с истинското му име. Нямаше опасност да ме изпратят в затвора, тъй като съдията взе под внимание, че ми е за първи път. Но с репутацията ми беше свършено и както очаквах, малко след това получих съобщение от Червения кръг.
Срещнахме се една нощ на площада Стейн. Мисля, че татко ме наблюдаваше през цялото време и ме следваше като сянка чак до вкъщи. Той винаги беше край мен, нали така, татенце?
— Само при Барнет не — поклати глава инспекторът. — Там беше опасно, майко.
— Първата ми задача като член на Червения кръг беше да отида при Брабазон. Както знаете, Йейл обикновено изпращаше един от сътрудниците си да следи друг. Мистър Брабазон беше голяма загадка за мен. Никога не можех да бъда сигурна кога лъже и кога казва истината. В началото, разбира се, не предполагах, че е член на бандата. За да затвърдя впечатлението, което бях създала, трябваше отново да започна да крада. Получих строго порицание от тайнствения си шеф, но за сметка на това се сближих с една група мошеници и неволно попаднах в Мерисбърг, когато Феликс Марл умря.
Главната цел на Йейл, когато ме нае на работа, беше да отклони вниманието от себе си. Наред с това той предвиждаше и доста хубав завършек на младия ми живот. В нощта, когато уби Фройънт, Йейл ми нареди да се навъртам около къщата и да нося със себе си същите ръкавица и нож, които бе използувал при ужасното престъпление.
— Но как успяхте да избягате от затвора? — попита Джек.
Талия го погледна с умиление.
— Скъпи мой — каза тя, — как мога да избягам от затвора? Аз бях освободена посред нощ от губернатора и придружена до вкъщи от един уважаван полицейски инспектор.
— Искахме да накараме Йейл да се поразмърда — обясни Пар. — Когато узна, че майка е избягала, той се уплаши и се подготви да бяга. Откривайки, че офисът му е бил претършуван, Йейл беше вече сигурен, че Талия е нещо повече от онова, за което я мисли.
43
Историята продължава
На другия ден Джек отиде на официалния обяд. Същото стори и Талия, която след случилото се, се беше превърнала в героиня на деня. След приключването на обяда, инспекторът довърши разказа си.
— Ако мислено се върнете назад, господа, вие ще си спомните, че името на Дерик Йейл никога не се е споменавало преди първото престъпление на Червения кръг. Истината е, че Йейл се настанил в един офис в града, отпечатал листовки и пуснал обяви във вестниците, рекламирайки се като детектив с психометрични способности. Но случаите, които му възложили, били твърде малко. Всъщност той и не искал никакви случаи. Подготвял своя решителен удар. Спомнете си, че след първото убийство Дерик Йейл беше нает от един вестник, търсещ евтина сензация, за да приложи своите психометрични способности в проследяване на един престъпник.
Кой би могъл да знае по-добре от Йейл името на убиеца и как е било извършено престъплението? Спомнете си, че той успя да пресъздаде злодеянието, единствено докосвайки оръжието, с което е било извършено. Впоследствие негърът беше арестуван точно на мястото, посочено от Йейл. Естествено след този случай репутацията му скочи до небето и той точно това очакваше. Вече беше сигурен, че всеки, който е заплашен от Червения кръг, щеше да потърси неговата помощ. Така и стана.
Сближавайки се със своите жертви и спечелвайки тяхното доверие — в това отношение беше много убедителен, — той имаше възможност да ги убеждава да платят исканото от Червения кръг, а в случай че откажеха — да ги убива безпрепятствено.