— Вижте, положението е лошо — заяви той, след като те бяха говорили цял час. — Но ако стачкувате дълго време, ще го влошите още повече. Ще изпратят охранителни екипи. И няма да живеете с банди и полицаи, а животът ви ще бъде като в затвор. Вече изложихте исканията си. Сега трябва да научите кога е моментът да започнете преговорите. Изберете комитет, който да ви представя. Направете списък с оплаквания и искания. Документирайте всички случаи на извършени престъпления. Просто ги запишете и накарайте жертвите да подпишат тези изявления. Аз ще ги използвам във ваша полза. КПМ ще трябва доста да поработи, защото хората му нарушават договора. — Замълча, за да възстанови самообладанието си. Трябваше да отпусне мускулите на челюстта си. — Междувременно се върнете на работа! Така ще прекарате по-добре времето си, отколкото да седите, струпани тук. И ще имате преимущество при преговорите. Ако не го направите, просто ще престанат да ви снабдяват с храна и ще ви принудят. По-добре се върнете на работа по своя собствена воля. Дръжте се като хора, които ще водят разумни преговори.
Така стачката беше прекратена. Дори го изпратиха с нестройни ръкопляскания, когато отново излезе на гарата. Качи се на влака, обзет от сляпа ярост. Отказа да отговаря на въпросите на своите подчинени във вагона, обърна гръб пред израза на идиотско любопитство, изписан по лицата им. Сравни със земята началника на охранителния екип, който беше високомерен глупак.
В офисите в Шефилд Франк хвърчеше от стая в стая, крещеше на подчинените си, после набра няколко телефонни номера. Сакс, Влад, Джанет. Разказа им какво се бе случило, накрая всички те му предложиха едно решение, за което Франк трябваше да признае, че бе добро. Да се изкачи с елеватора и да разговаря с Филис.
Филис тъкмо приключваше разговора си с двама мъже.
— Това е не само евтин и чист транспорт, чрез който се измъкваме от кладенеца на гравитацията, но и система за разпределение и пренасочване на товари из цялата Слънчева система! Извънредно елегантно творение на инженерната наука. Убедени ли сте, че е така?
— Да! — отговориха мъжете в един глас.
Тя изглеждаше на около петдесет години. Внимателно изрецитира имената им на Франк — двамата мъже бяха представители на „Еймекс“; след като приключи церемонията по запознаването, те си тръгнаха. Когато в кабинета останаха само Филис и Франк, Франк заговори:
— По-добре престани да заливаш Марс с емигранти чрез това елегантно творение на инженерната наука. В противен случай планетата ще избухне в лицето ти и ще загубиш мястото, където си хвърлила котвата на елеватора.
— О, Франк — тя се засмя. Възрастта й отиваше, Филис не се беше състарила — сребриста коса, гладко лице, очертано с красиви линии, които не можеха да се нарекат бръчки, стегната фигура.
— Не можеш да изпращаш толкова хора така бързо — настоя Франк. — Не разполагаме с инфраструктура да ги поемем — нито във физическо, нито в културно отношение. Резултатите, които получаваме, са ужасно претъпкани селища, подобни на бежански лагери или на затвори за принудителна работа. Когато изпратят репортажи за това на Земята… знаеш как там обичат да правят аналогии със събития, които се случват при тях. Това с положителност ще рикошира в твоя посока и ще те нарани.
Филис беше изпълнителен директор на проекта за елеватора. Освен това тя носеше основната отговорност за връзките с минните концерни. Когато напуснеше поста си в ООН, можеше да заеме каквато длъжност пожелае в тръстовете, в области, по които бе компетентна да работи. Кралицата на елеватора. Който сега беше мостът за по-голямата част от марсианската икономика. Филис щеше да има на свое разположение целия капитал на всеки тръст, с който предпочетеше да работи.
Естествено, всичко това се проявяваше в начина, по който тя гордо прекосяваше бляскавата стая от кристално стъкло, в усмивките, с които отговаряше на смразяващите му забележки. Е, Филис винаги е била малко глуповата. Франк стисна зъби. Очевидно бе дошло време да използва добрите стари Съединени щати като каменарски чук. Щеше да види дали те бяха запазили някаква тежест.
— Много от тръстовете с преходен характер притежават гигантски холдинги в САЩ — започна той. — Ако американското правителство реши да замрази техните авоари заради това, че те нарушават договора… тази стъпка би забавила развитието на всички тръстове. Би могла да унищожи някои от тях.
— Никога не бихте могли да постъпите така — възрази Филис. — Това ще доведе правителството до банкрут.
— Все едно да заплашваш мъртвец с бесилка. Добавянето на още няколко нули към цифрата е само поредното стъпало нагоре към небитието. Наистина, никой вече не може да си представи, че ще продължава да живее по същия начин. Единствените, които смятат, че могат да го направят, са тъкмо изпълнителните лица от тръстовете. Те държат в ръцете си дълга на правителството, но никой не го е грижа за парите им. Бих могъл да убедя Вашингтон в правотата си за минута. Тогава ще видиш как всичко ще експлодира в лицето ти. Независимо по какъв начин ще се разреши конфликтът, той ще бъде пагубен за твоята игра. — Франк гневно замахна с ръка.