Мая се справи бързо, както винаги й се удаваше. Отново прибягна към обещания. Напред — назад, пръчката — моркова, заплахите — обещанията, подръпване на ремъка и няколко хапчици. Накрая и руснаците бяха успокоени.
След това във влака до Шефилд Мая бъбреше с нервно облекчение, лицето й беше зачервено, очите й блестяха, дланта й стисна ръката му, после тя рязко отметна глава назад и се засмя. Тази изпълнена с неспокойствие интелигентност, това поразително физическо присъствие… Франк почувства, че изпитва към нея същата топлина. Като че влизаше в сауна след ден, прекаран сред смразяващ студ. Обзе го усещане за облекчение, цялостна лекота — вече не трябваше да наблюдава никого.
В Шефилд тя пропусна своята спирка, после дойде в стаята му, съблече се, взе душ, после облече един от неговите пуловери, като бъбреше непрекъснато.
През нощта остана при него. След това разпределяше времето си между своето работно място в Първата марсианска коалиция и неговата стая, без да обсъжда какво прави или какъв смисъл влага в постъпките си. Толкова лесно се живееше с нея напоследък, беше така спокойна. Държеше се като друг човек — беше изумително. Въобще не приличаше на Мая; и все пак беше до него и шептеше: „Франк, Франк“.
Ала те никога не говореха за това. Тема на разговорите им беше положението на Марс, новините от деня. По цялата планета имаше размирици, които ставаха все по страшни: саботажи, стачки, бунтове, сбивания, схватки, убийства. Ала новините от Земята надминаваха най-черния хумор, създаден досега под бесилките на човечеството. Малки войни пламваха навсякъде като кибритени клечки. Индия и Пакистан бяха използвали ядрено оръжие в Кашмир. Африка умираше, а Северът водеше безплодни спорове кой пръв трябва да се притече на помощ.
Един ден до тях достигна съобщение, че град Хефестус, разположен край една от мантийните шахти на запад от Елизиум, населен от американци и руснаци, е напълно изоставен.
Франк поръча разговор с Аркадий и се свърза с него след половин час.
— Какво искаш? — попита го Франк. — Какво си въобразяваш, че ще стане, ако всички на планетата се измъкнат в планините?
Аркадий се засмя.
— Ами там ще живеем живота си по човешки, Франк. Ще работим, за да задоволяваме нуждите си, ще развиваме науката и може би ще продължим още малко с преобразуването на планетата. Ще пеем, ще танцуваме и ще се разхождаме под слънцето. Ще работим като маниаци, за да осигурим прехраната си и да задоволим любопитството си.
— Това е невъзможно — възкликна Франк. — Ние сме част от света и не можем да избягаме от него.
— Не можем ли? Та той е само синята звезда вечерница, този свят, за който приказваш. А червеният свят тук е единственият за нас сега.
Франк се отказа. Изпитваше силно раздразнение. Никога не бе успявал да разговаря с Аркадий, никога. С Джон беше различно; но той и Джон бяха приятели.
Телевизионните екрани бълваха сцени, на които Франк трудно можеше да повярва. Бунтове в Хелас; покритият с купол кратер Ню Хюстън се бе обявил за независима република; същата седмица получи съобщение от Слусински, че американците от цял град са гласували да се изтеглят в Хелас, без да имат необходимите разрешителни за пътуване. Чалмърс се свърза с новия председател на КПМ и получи отряд от силите за сигурност на ООН. Десетте полицаи от отряда арестуваха 500 човека, като просто блокираха компютъра, ръководещ захранването на града с електричество, вода и въздух. После заповядаха на безпомощните му жители да се качат във вагоните на една влакова композиция, преди да бъде изпуснат въздухът от палатката. Закараха ги в Корольов, който сега всъщност бе превърнат в град-затвор.
Чалмърс разпита няколко от затворниците — по двама трима едновременно — чрез видеоустройствата, монтирани в стаите им.
— Видяхте с каква лекота ви задържаха — обърна се той към тях. — Така ще бъде навсякъде. Системите, които поддържат живота, са толкова крехки, че е невъзможно да ги защитите.
— Ами хванахте ни, когато това беше най-лесно — отговори един възрастен мъж. — Хитро от ваша страна. Нека се измъкнем веднъж. Да ви видя как ще ни пипнете тогава. По това време вашите животоподдържащи системи ще бъдат толкова уязвими за нас, каквато беше днес нашата за вас. При това вашите системи лесно се виждат.
— Би трябвало да поразмислите повече! Всички системи за поддържане на живота в крайна сметка са свързани със Земята. Но там те разполагат с огромна военна мощ, а ние нямаме нищо. Ти и приятелите ти се опитвате да вдигнете бунт — някаква научно-фантастична история, развиваща се в 1776 година — пионерите по границата с незаселената земя отхвърлят игото на тиранията. Но положението тук не е такова! Всички аналогии са погрешни, те крият измама, защото хвърлят маска върху действителността — скриват нашата зависимост от Земята и тяхната мощ. Аналогиите ви пречат да прозрете, че всичко е фантазия!