Модулът на китката му иззвъня и върху мъничкия екран се показа лицето на Филис. Това го подразни.
— Какво искаш? — попита той.
— Немезис беше унищожен. Ние искаме да се предадете, преди да сте причинили още по-големи щети. Изборът е прост, Аркадий. Предай се или умри.
Той едва не се изсмя. Филис приличаше на злата вещица от филма „Магьосникът от Оз“, появяваща се неочаквано в кристалната топка.
— Това не е смешно! — възкликна тя. Изведнъж видя, че Филис е уплашена.
— Знаеш много добре, че нямаме нищо общо с Немезис — отговори й той. — Думите ти са неуместни.
— Как можеш да бъдеш такъв глупак! — изкрещя тя.
— Това не е глупост. Слушай, предай на господарите си следното — ако те се опитат да покорят свободните градове тук, ние ще разрушим всичко на Марс.
— Мислиш ли, че това има някакво значение? — устните й бяха побелели. Мъничкият й образ приличаше на маска на яростта.
— Смятам, че има значение. Слушай, Филис, аз съм само полярната шапка на цялото движение. Съществува монолитен подземен слой, който вие не можете да видите. Той е наистина огромен. Хората от него разполагат със средства да нанесат ответен удар срещу вас, ако пожелаят.
Тя вероятно беше спуснала ръката си надолу, защото образът върху малкия екран силно се люшна, след това екранът показа пода.
— Винаги си бил глупак — заяви безплътният й глас. — Още тогава, на „Арес“.
Връзката се разпадна.
Аркадий се замисли. Щом Филис беше уплашена… Той се отправи към личния си кабинет в обширните офиси, откъдето се управляваше града. Почти беше пристигнал, когато чу високо пукане над главата си. Погледна нагоре и видя малка дупка в купола. Въздухът изведнъж заприлича на пъстроцветен блясък, като че Аркадий се намираше във вътрешността на огромен сапунен мехур. Поемайки напред, той видя как всичко в един миг се възпламени. Хората горяха като факли, ръката му се запали пред собствените му очи.
Не беше трудно да се унищожи марсиански град. Не по-трудно от това да счупиш прозорец или да спукаш детско балонче.
Надя Чернишевски откри това, докато се криеше в офисите на Ласвиц, палатъчен град, чийто купол беше пробит една нощ точно след залез слънце. Всички оцелели жители на града се бяха сврели в офисите или в електроцентралата. Три поредни дни се опитваха да поправят палатката. Гледаха и телевизия, за да разберат какво става. Ала новините от Земята съсредоточаваха вниманието си върху войните там, които изглежда се бяха слели в огромна световна война. Съвсем рядко се появяваше репортаж за разрушени марсиански градове. В един от тях се споменаваше, че много покрити с куполи градове, изградени в кратери, са поразени от далекобойни ракети, обикновено на местата, където преди това е било въведено по-голямо количество кислород или газообразни горива. Тогава бързо се задействал възпламеняващ механизъм, което причинявало експлозии с различна степен на поражение — пожари, унищожаващи само хората в градовете, взривове, които разрушавали куполите и наистина огромни експлозии, които всъщност повторно издълбавали кратерите. Пожарите, унищожаващи човешкия персонал бяха най-честото явление. В по-голямата си част те не нанасяха никакви щети на инфраструктурата.
Палатъчните градове се разрушаваха още по-лесно. Палатките на повечето от тях бяха пробивани с лазери, разположени на Фобос. Електростанциите в някои от градовете бяха унищожавани чрез дистанционно управляеми ракети; на други места бяха нападани от войскови подразделения. Летищата на градовете бяха завземани, бронирани ровъри разбиваха стените на града и в много редки случаи въоръжени с ракетни установки войници се спускаха в градовете по въздуха.
Надя наблюдаваше люлеещите се образи, които толкова ясно разкриваха страха на операторите. Стомахът й се свиваше на топка с големината на орех.
— Какво правят те? Изпитват различни методи ли? — изкрещя тя.
— Съмнявам се — отговори Йели Зудов. — Просто различните групи използват различни методи. Някои се опитват да причинят колкото се може по-малко щети, други се мъчат да убият колкото се може повече хора. За да отворят място за бъдещите емигранти.
Надя се извърна, отвратена. Стана и се отправи към кухнята, притиснала с ръце корема си. Повдигаше й се.