— Искам да отида там — каза Надя. — В града има голям централен склад за строителни роботи, които биха могли да поправят купола. След това същите роботи могат да бъдат използвани за други възстановителни работи в Изидис.
— Как ще стигнеш дотам? — попита Сам.
Надя помисли известно време и пое дълбоко дъх.
— Предполагам, че с един от свръх леките самолети. На летището върху южния ръб в Ласвиц има няколко от онези нови модели D16. Това със сигурност ще бъде най-бързият начин, а може би и най-сигурният. Кой знае? Тя погледна към Йели и Саша. — Вие ще летите ли с мен?
— Да — отвърна Йели. Саша кимна.
— И ние искаме да дойдем — обади се Анждела. — Във всеки случай с два самолета ще бъде по-сигурно.
Скоро след като тръгнаха доловиха слаб радиосигнал по обхвата за връзка на първите сто колонисти. Обаждаха се Ан Клейборн и Симон Фрейжър. Те бяха затворени в сградите в кратера Перидие, който беше загубил своя купол. Той се намираше на север, така че самолетите вече бяха поели верния курс.
Малко по-нататък ги очакваше изненада: на мястото, където най-източният каньон се вливаше в Утопия, още един подпочвен воден слой беше избил на повърхността. В горния му край теренът бе хлътнал надолу — голяма вдлъбнатина с формата на купа от скална маса се бе разбила като счупена стъклена чиния; по-надолу струи от замръзваща черно-бяла вода изригваха от разпукнатата земя, блъскаха се в новообразуваните ледени късове и ги отнасяха надолу в бесен потоп; в мига, в който водата докоснеше скалите, избухваха страховити експлозии. Тази потресаваща рана в повърхността на планетата беше широка най-малко 30 километра. Тя достигаше до хоризонта на север, без ни най-малък знак, че намалява.
— Ужасно много вода — измърмори Анджела.
Надя превключи на обхвата на първите сто и извика Перидие.
— Ан, знаеш ли за това? — и тя описа потопа, над който летяха. — Водата все още тече, ледът се движи, виждаме участъци, залети изцяло само с вода. Понякога изглежда черна, понякога червена.
— Чувате ли я какъв звук издава?
— Нещо като бръмчене на вентилатор. Пукане и пращене от леда, да.
— Е — отвърна Ан. — Този подпочвен слой не е толкова голям, колкото някои други.
— Как хората са успели да изтласкат водата на повърхността?
— Това е възможно само в отделни случаи — отговори Ан. — Онези подпочвени водни слоеве, при които хидростатичното налягане е по-голямо от литостатичното, повдигат скалите. В този случай слоят пермафрост образува нещо подобно на язовир — язовир от лед. Ако пробиеш кладенец и го взривиш или ако стопиш язовира от лед…
— Но как?
— Чрез атомен реактор.
Анджела подсвирна.
— Но нали има радиация! — изкрещя Надя.
— Разбира се, че има. Ти поглеждала ли си личния си брояч напоследък? Смятам, че три или четири подземни водни слоя вече са взривени.
— О-о! — изкрещя Анджела.
— Засега — в гласа на Ан се долавяха онези далечни, мъртви нотки, които се промъкваха в речта й, когато беше разгневена.
Скоро Перидие се появи на хоризонта пред тях — нисък, доста изгризан от ерозията кратерен склон. Кацнаха на летището, разположено в далечния край на вала, издигнат около кратера. Нито един от хангарите не работеше. Облякоха скафандрите и с няколко малки коли се спуснаха до началото на града.
Всички оцелели обитатели на Перидие се бяха подслонили в електростанцията. Имаше около четиридесет човека, които живееха с припасите, съхранявани за случаи на бедствие.
— Какво стана? — попита ги Анджела и те й разказаха всичко, вкупом, като някакъв хор от древногръцка трагедия. Една-единствена експлозия беше унищожила купола като балон, причинявайки светкавична декомпресия, в резултат на която бяха експлодирали много от сградите в града. За щастие стените на електростанцията бяха укрепени, затова бяха успели да издържат вътрешното налягане на собствените си запаси от въздух. Така хората вътре бяха оцелели. Онези на улицата и в другите сгради бяха загинали.
— Къде е Питър? — попита Йели сепнато, изпълнен със страх.
— Той е на Кларк — бързо отговори Симон. — Обади ни се веднага, след като започнаха разрушенията. Опитвал се да си запази място на един от елеваторите, спускащи се надолу, но вагоните били обсадени от полицаи. Предполагам, че мнозина от представителите на силите за сигурност летят в орбита около планетата. Питър ще слезе, когато може. Във всеки случай на Кларк сега е по-сигурно, затова не бързам да го видя.
Това накара Надя отново да помисли за Аркадий. Ала нищо не можеше да направи, затова бързо се зае със задачата да построи отново купола на Перидие.