Една кискаща се жена извика:
— Денят на независимостта! Четиринадесетият ден от четиринадесетата ни година на Марс!
— Вижте това — обади се Стив и посочи един телевизор.
Върху екрана потрепна образ от космическото пространство и изведнъж цялата група започна радостно да крещи.
Успели да влязат в кодиран канал от Кларк, обясни Стив, и макар че не съумели да разшифроват съобщенията, използвали канала като фар, за да насочат оптическия си телескоп. Образът от телескопа беше предаден на телевизионните приемници и сега по екраните се виждаше черното небе, звездите, скрити в центъра от предмет, който всички вече се бяха научили да разпознават — квадратния, метален астероид Кларк с кабела, който се спускаше от него.
— Вижте сега! — извикаха те на смаяните пътешественици. — Гледайте!
Закрещяха отново и неколцина започнаха да броят цифрите от сто до нула в обратен ред с гласове, които внезапно бяха станали дрезгави. Някои от тях вдишваха хелий, а също и азотист оксид.
Надя усети, че започва да трепери. Цифрите, които брояха в обратен ред, бяха подети от все повече гласове, звучаха все по-високо, докато стигнаха до изкрещяното с всички сили „Нула!“
Между астероида и кабела се появи празнина. Кларк светкавично изчезна от екрана. Кабелът, нишка паяжина сред звездите, също престана да се вижда почти толкова бързо.
За миг диви овации изпълниха стаята. Но те замряха, като пресечени с ножица. Вниманието на някои от празнуващите беше отвлечено от Ан, която скочи, захапала двата си юмрука със зъби.
— Той със сигурност е слязъл на Марс! — изкрещя Симон към Ан, надвиквайки врявата им. — Той вече е долу! Обади се преди толкова седмици!
Бавно се възцари тишина. Надя изтича до Ан, не знаеше какво да каже. Ан беше вцепенена, очите й бяха изхвръкнали страшно от орбитите си.
— Как разкъсахте кабела? — попита Сакс.
— Ами, това май е невъзможно — отвърна Стив.
— Разкъсали сте кабела? — възкликна Йели.
— Е, не, отделихме кабела от Кларк, ето това направихме. Но ефектът е същия. Кабелът ще падне върху планетата. Той пада в момента. Ако са ви необходими цифрите за падането, можем да ви ги предоставим. Много е сложно, цял комплекс от диференциални уравнения.
— Зная — отвърна Сакс.
— Не мога да повярвам — изрече Симон. Дланите му все още стискаха ръката на Ан. Той огледа празнуващите с мрачно лице. — Ударът при падането ще избие много хора!
— Вероятно няма да стане така — отговори един от тях.
— А онези, които убие, в по-голямата си част ще бъдат от полицейските сили на ООН. Те използваха елеватора, за да слязат на Марс и да избиват хората тук.
— Той вероятно е слязъл преди седмица или две — повтори с категоричен глас Симон, обърнат към Ан, чието лице беше побеляло.
— Може би — изрече тихо тя.
Някои хора чуха думите й и утихнаха. Другите не искаха да слушат и продължиха да празнуват.
— Ние не знаехме — каза Стив на Ан и Симон. Изразът на триумф беше изчезнал от лицето му. — Ако знаехме, щяхме да се опитаме да се свържем с него. Ала не знаехме. Съжалявам. Да се надяваме… — той преглътна. — Да се надяваме, че не е бил там.
Ан се върна на масата и седна. Симон се изправи разтревожен край нея. Изглеждаше като че нито той, нито тя бяха чули думите на Стив.
Броят на радиосъобщенията се беше увеличил, тъй като онези, които контролираха действащите комуникационни спътници, бяха научили новината за кабела. Някои от празнуващите въстаници проследяваха и записваха тези съобщения; другите продължаваха да се веселят.
Сакс беше погълнат от уравненията върху екрана.
— Насочва се на изток — отбеляза той.
— Точно така — потвърди Стив. — Отначало ще опише голяма дъга и ще се огъне по средата, докато долният му край се смъкне, после ще падне и останалата част.
— За колко време?
— Трудно е да се каже. Но ние смятаме, че ще бъдат необходими около четири часа, докато се обвие първия път около планетата, плюс още един час, за да го направи втори път, ала второто обвиване ще бъде непълно.
— Второ непълно обвиване! — възкликна Сакс.
— Ами, както знаете, кабелът е дълъг 37 000 километра, а дължината на екватора на Марс е 21 000 километра. Така че кабелът ще се обвие около планетата почти два пъти.
— Хората на екватора по-добре да се преместят бързо някъде — измърмори Сакс.
— Не е точно на екватора — каза Стив. — Осцилацията на Фобос в известна степен ще предизвика отклонение встрани от екватора. Това всъщност най-трудно се поддава на изчисление. Всичко зависи къде в осцилацията си е бил кабелът, когато е започнал да пада.