— На юг или на север от екватора ще падне?
— След два часа би трябвало да узнаем това.
Групата от Маргаритифър повторно установи контакт със спътниковите излъчвания, които бяха уловили, и откриха, че могат да хванат и известен брой от комуникационните спътници на силите за сигурност. От всички тези канали успяха да извлекат частична информация за падането на кабела. От Никозия екип на КПМ съобщи, че кабелът е паднал на север от тях, сгромолясвайки се вертикално надолу, като същевременно светкавично се разгъвал по дължина, врязвайки се в планетата. Мнението им беше, че кабелът е паднал на юг от екватора. В Шефилд треперещ глас, в който прозираше паника, поиска потвърждение на този факт; кабелът вече беше разсякъл града и поредица палатъчни градчета на изток от него, надолу по склона на Павонис Монс, и бе пресякъл източната част на Тарсис. Оцелелите в Шефилд искаха да знаят дали да бягат на юг, за да избягнат следващото обвиване на кабела, или да се опитат да преминат през вътрешността на вулкана и да се спасяват на север.
Не получаваха отговор.
Цял час нямаше никаква нова информация — нищо, освен въпроси, предположения и слухове. После един от хората със слушалки на главите се облегна назад и превключи на сателитната връзка, където възбуден глас крещеше високо над пращенето:
— Експлодира пред очите ни! Сгромоляса се след около четири секунди. Гореше от началото до края. Когато удари повърхността, всичко подскочи под краката ни! Имаме изтичане на газ. Намираме се на около 18 километра на юг от мястото на падането, а ние сме на 25 километра на юг от екватора. Можете да изчислите къде ще падне втория път.
После се обадиха от кратера Ескаланте, който беше разположен точно на екватора. Хората се бяха евакуирали незабавно, след като бяха чули новината за Кларк, ала бяха тръгнали на юг, така че кабелът за малко не бе паднал върху тях. Докладваха, че експлодирал при досег с повърхността, в резултат на което към небето се разнасяли истински вълни от стопена скална маса, подобни на лава фойерверки, които докато летели нагоре, били бляскави и светлосини, а при падането си към повърхността — черни.
— Хайде да излезем и да погледаме — предложи Стив, обърнал виновно лице към Ан и Симон. Мнозина облякоха скафандри и излязоха. Пътешествениците се задоволиха да наблюдават образа, предаван от външна камера, който се редуваше с видеоклипове, подбрани от спътниците. Клиповете, заснети от страната, където беше нощ, бяха наистина зрелищни; те показваха обхваната от пламъци парабола спускаща се надолу като острие на бяла коса, което искаше да среже планетата на две.
Ударът от падането през последния половин час беше толкова силен, че всичко на много километри на север и юг стана плоско; хората казваха, че никой, който е бил достатъчно близо да види всичко това с очите си, не е оцелял. Много от камерите в дистанционно управляемите самолети също бяха разбити. За последните хиляди километри от падащия кабел нямаше свидетели.
Малък клип дойде от западната страна на Тарсис, показващ пораженията при второто падане на кабела върху големия склон. Беше кратък, но въздействащ: бял пламък в небето и експлозия, разтърсваща западния склон на вулкана.
После се появиха още много клипове, които подскачаха в луд ритъм в частично работещата съобщителна система, но те се оказаха само повторения, закъснели постъпления или филми за последиците от удара. След това спътниците отново преустановиха съобщенията.
Падането на кабела беше започнало преди пет часа. Шестте пътешественика се отпуснаха в креслата си. Някои гледаха телевизия, други не. Бяха прекалено уморени да чувстват каквото и да било, прекалено уморени да мислят.
— Е — рече Сакс, — сега разполагаме с такъв екватор, какъвто си мислех, че Земята има, когато бях на четири години. Голяма, черна линия, опасваща планетата.
Ан го погледна така свирепо, че Надя се разтревожи, да не стане да го удари. Ала никой от тях не направи каквото и да било движение. Образите върху телевизионния екран потрепваха, а говорителите съскаха и издаваха пращящи звуци.
Видяха с очите си новата екваториална линия, по-южната от двете, през втората нощ от полета си към Шалбатана Валис. В тъмното тя приличаше на широк, прав, черен откос, който ги отвеждаше на запад. Докато летяха над него, Надя гледаше мрачно надолу. Проектът за елеватора не беше неин, ала за него бе изразходван труд, който бе пропилян. Един съборен мост.
Призори се приземиха на изоставеното летище на кратера Кар. Още преди да стане осем часа, Надя и Сакс, Ан и Симон и Саша и Йели бяха облекли скафандрите си и вече се изкачваха към ръба на кратера.