— Бързината не е достатъчна! Всички сме мъртви.
Друг път Аркадий, в качеството си на член на навигационния екип, направи „грешка“ и нареди на компютрите да увеличат скоростта на въртене на кораба, вместо да я намалят.
— Приковани сме на пода с гравитация 6 g! — изкрещя той с престорен ужас и всички трябваше да пълзят по пода в продължение на половин час, като се опитваха да коригират грешката, докато всеки един от тях тежеше по половин тон. Когато все пак успяха, Аркадий скочи от пода и започна да ги избутва настрани от контролния монитор.
— Какво, по дяволите, правиш? — изкрещя Мая.
— Той се е побъркал — каза Джанет.
— Симулира, че се е побъркал — поправи я Надя. — Трябва да решим — продължи тя, докато тичаше към Аркадий, изпълнявайки заданието, — какво ще правим с човек, който се е изправил пред прага на лудостта!
Което без никакво съмнение бе истина. Ала те виждаха бялото от очите на Аркадий, а по лицето му не се появи никакъв признак, че ги познава, когато ги нападна, без да произнесе нито дума. Петима мъже едва успяха да го обуздаят, а Джанет и Филис Бойл бяха наранени от острите му лакти.
— Е? — каза той по време на вечерята след това, като се хилеше с крива усмивка насреща им, понеже едната му устна беше подута. — Ами ако това се случи? Ние ще бъдем подложени на високо налягане, а по време на приближаването към планетата положението ще бъде най-тежко. Ами ако някой наистина откачи.
Така че те продължаваха симулациите, като се отнасяха към заданията с подобаваща сериозност, дори към нападението от страна на местните обитатели на Марс или когато трябваше да отделят Торус Н от целия кораб, поради „експлозивни заряди, инсталирани по погрешка, докато са построявали кораба“; или когато Фобос в последната минута се отклони от своята орбита.
Но при по-правдоподобните задания… въпреки решенията, които предлагаха, въпреки протоколите, че са намерили разрешение на проблема, непрекъснато се появяваше една позната гледка — червената планета връхлиташе срещу тях с невъобразимата скорост от 40 000 километра в час, докато изпълнеше целия екран. После екранът ставаше бял и върху него се показваха малки черни букви: СБЛЪСЪК.
Психолозите на Земята бяха преценили, че си струва нещата да бъдат променяни от време на време, за да напомнят по някакъв начин смяната на сезоните на „Арес“. Дължината на дните и нощите, климатът, цветовете, които ги заобикаляха, претърпяваха промени, за да бъде постигната тази цел. Някои поддържаха тезата, че тяхното приземяване трябва да стане по време на жътва, други — че най-подходящото време за това е ранната пролет; след кратки дебати бе решено, че полетът ще започне с ранна пролет, така че да пътуват през лятото, а когато вече приближат своята крайна цел, цветовете да придобият нюансите на есента, близки до тези на самата планета Марс — за разлика от светлозелените багри и пастелните тонове на разцъфтели дървета, които оставаха така далеч зад тях.
Така че през тези първи месеци те живееха в свят, където владееше пролет. Мая обичаше колоритните пролетни цветове и след като приключеше със сутрешните си задачи, изпълняваше час от своя физкултурен режим, като се разхождаше в горския биом, чийто под бе направен във формата на хълм, обрасъл така гъсто с дървета, че човек не можеше да види другия край на помещението. Тук тя често срещаше Франк Чалмърс — него измежду всички останали! — защото той прекарваше кратките си почивки в парка. Казваше й, че харесва пролетния листак, ала изглеждаше, че въобще не го забелязва. Те вървяха заедно, разговаряха или мълчаха, според случая. Ако приказваха, то никога не беше за нещо важно; Франк не желаеше да обсъжда с нея съвместната им работа като водачи на експедицията. Мая смяташе, че това е странно, макар и да не го показваше. Но тяхната работа не беше точно една и съща, с което можеше да се обясни неговата неохота. Позицията на Мая бе неформална и не се вписваше в някаква йерархия — космонавтите винаги бяха оставали в относително равнопоставено положение, такава беше традицията от времето на Корольов. Американската програма имаше по-силно изразена военна насоченост, което се проявяваше дори и в титлите: докато Мая беше просто „Координатор на руския контингент“, Франк беше „Капитан Чалмърс“ и в този чин се влагаше смисъл, останал от времето на военноморските флотилии.