Когато най-накрая прекъсна връзката, той се облегна в креслото, въздъхна театрално, после сковано стана от мястото си и се приближи да ги поздрави, като постави за миг ръка върху рамото на Надя. С всички останали се държеше рязко и изглеждаше напълно незаинтересуван как са пристигнали до Кайро. Искаше само да знае кого са срещали и къде, как се справяха тези разпръснати групи и какви бяха техните намерения. Веднъж или два пъти се върна при своя екран и незабавно се свърза с тези групи, след като научи местоположението им — нещо, което изуми пътешествениците, приели, че всички са така изолирани от света, както тях.
— Това са комуникационни връзки на КПМ — обясни Франк. — Те поддържат някои канали отворени за мен.
— Защо? — попита Сакс.
— Защото се опитвам да спра всичко това. Боря се да постигна примирие, след това обща амнистия и възстановяване ритъма на живота, към което ще се присъединят всички хора.
— Но под чие ръководство?
— На КПМ, естествено. Както и на националните представителства, работещи на Марс.
— Но ако КПМ приеме само примирието, а отхвърли всичко останало? — обади се Сакс. — А въстаниците приемат само общата амнистия?
Франк кимна рязко с глава.
— И нито едните, нито другите приемат възстановяването на обичайния ритъм на живот. Но положението в момента е толкова лошо, че могат и да приемат предложението. Още четири подпочвени водни слоя бяха взривени след падането на кабела. Всички те са разположени в екваториалния пояс; някои казват, че кабелът е причинил експлозиите.
Ан поклати глава при тези думи и Франк изглеждаше доволен от жеста й.
— Почти съм сигурен, че друг ги е взривил. Хората унищожиха водната станция на един подобен слой в устието на Касма Бореалис и сега водата се излива в дюните на Бореалис.
— Теглото на полярната шапка вероятно причинява високо налягане в слоя — каза Ан.
— Знаеш ли какво е станало с групата в Ахерон? — попита Сакс.
— Не. Те изчезнаха. Боя се, че може да им се е случило същото, както на Аркадий. — Франк погледна Надя и сви мрачно устни. — Трябва отново да се хващам за работа.
— Но какво става на Земята? — попита Ан. — Какво е становището на ООН за положението тук?
— Марс не е отделна нация, а съвкупност от ресурси, които принадлежат на целия свят — с натежал глас цитира основната постановка Франк. — Заявяват, че нищожната част от човечеството, която живее тук, не може да контролира ресурсите, нито пък това ще й бъде позволено, след като цялото човечество изпитва такива огромни затруднения.
— Предполагам, че затова са позволили на тръстовете да се намесят толкова мащабно — каза Сакс. — Струва ми се, че тук има много повече хора от службите за сигурност на тръстовете, отколкото полицейски сили на ООН.
— Така е — потвърди Франк. — Беше необходим доста продължителен период от време, докато ООН изпрати умиротворителните си сили.
— Те нямат нищо против, ако някой друг извърши мръсната работа вместо тях.
— Естествено. — Франк започна да говори на арабски към модула върху китката си. — Казаха ми, че Алекс, Евгения и Саманта идват от Ноктис с няколко мои приятели бедуини — обясни им той, когато изключи връзката.
Това беше добра новина. За последен път бяха чували за Алекс и Евгения от панорамата Ауреум — въстаническа крепост, която бе унищожила няколко летящи в орбита космически кораба на ООН. След това панорамата беше възпламенена с ракетен огън от Фобос. Никой не бе чувал за тях през целия месец, откакто траеше войната.
Затова следобеда всички от първата стотица в града отидоха при северния вход на Кайро, за да ги посрещнат. Северният вход на града се издигаше над дълъг, естествен вал, който продължаваше чак до един от най-южните каньони на Ноктис. Пътят се изкачваше от дъното на каньона върху вала. От входа виждаха цялото пространство до самото начало на каньона. Там, в ранния следобед, съзряха керван от ровъри, който се придвижваше бавно напред и вдигаше малки облачета прах.
Едва след един час колите стигнаха до последния участък от пътя по вала. Оставаха им не повече от три километра, когато огромни езици от пламък и откъртени каменни късове избухнаха сред кервана. Някои от ровърите се сблъскаха с каменната стена, други изскочиха от вала и полетяха в празното, пространство. Останалите спряха, разбити, обхванати от вихъра на пожара.
После страшна експлозия разтърси северния вход и хората от първата стотица побягнаха към стената на града. Палатката все още се държеше, макар че херметизационната камера на входа беше блокирана.