Той не разкриваше дали тази власт облекчава или утежнява неговото състояние. Понякога говореха за биома, обсъждаха дребни технически проблеми или някои новини от дома; най-често изглеждаше, че Франк просто иска да върви редом с нея. Между тях съществуваше близост сякаш бяха стари приятели или той много срамежливо (или много фино) я ухажваше.
Като си мислеше за това един ден, на Мая й хрумна, че съвпадението на началото на полета с пролетния сезон можеше да създаде проблем. Те бяха в затворен свят всичко наоколо беше плодовито, обсипано с цвят, разточително и зелено, въздухът беше свеж, наситен с аромат на цветя, дните ставаха по-дълги и по-топли, хората се обличаха по-леко — сто здрави животни, близо едно до друго, които се хранеха, правеха физически упражнения, къпеха се и спяха. Естествено, че трябваше да има секс.
На кораба имаше и женени двойки, някои от които се държаха твърде демонстративно; в Торус Е при това се намираха плувният басейн, сауната и ваните с тангентори. В смесена компания се използваха бански костюми, но те не представляваха нищо. Това естествено започна да се случва. Много кътчета в парковете и горския биом служеха като скривалища — парковете бяха изградени, за да създават чувството, че човек може да избяга някъде. И всеки разполагаше със собствена непроницаема за шумове стая. При тези условия, ако някоя двойка пожелаеше да поддържа връзка, без да се превърне в обект на обсъждане, би могла да го постигне съвсем дискретно. Мая беше сигурна, че стават много повече неща, отколкото можеше да предположи който и да било от пътешествениците.
За нея имаше допълнителни проблеми. Тя бе по-предпазлива от обикновено спрямо мъжете от руския контингент, защото в нейния случай това щеше да означава „да спиш с шефа си“. Що се отнася до американците или мъжете от интернационалната група — с тях съществуваше друг проблем. Различни култури — кой знае какво би се получило? Така че Мая оставаше сама. Ала мислеше за това. И понякога, докато се разхождаше сутрин или завършваше тренировката си, бе понесена на вълната на силно желание, което я довеждаше на леглото или под душа, обзета от чувството на самота.
Така късно една сутрин, след особено изтощително задание, с което те почти бяха успели да се справят, ала в края на краищата се провалиха, тя се натъкна на Франк Чалмърс в горския биом. Мая беше боса, по шорти и спортен потник, потна и зачервена от подлудяващите тренировки. Той също бе бос, по шорти и фланелка, потен и прашен от работата си във фермата. Внезапно Франк се засмя, протегна ръка и докосна рамото й с върховете на двата си пръста.
— Днес изглеждаш щастлива — каза той и се усмихна за миг.
Водачите на двата контингента на експедицията. Равни един с друг. Тя вдигна ръка да докосне неговата и това беше достатъчно.
Изоставиха пътеката и навлязоха в гъсталак от борове. Спряха, за да се целунат. После седнаха върху боровите иглички и се завъртяха, вкопчени един в друг като студенти, които се целуват в гората. Мая се засмя; винаги бе предпочитала директния подход, така бе сигурна, че може да вземе ума на мъжа, когато пожелае.
Те се любиха и за известно време Мая се отдаде изцяло на страстта. След като всичко свърши, се отпусна, наслаждавайки се на приятната възбуда, която я бе обзела. Ала се чувстваше някак неловко; не знаеше какво да каже. Все още имаше нещо потайно у него, сякаш той се криеше, дори когато се любеха. А може би и по-лошо — онова, което тя долавяше зад неговата резервираност, беше някакъв триумф, като че той бе спечелил нещо, а тя бе загубила. Тази пуританска жилка у американците, това чувство, че сексът е някакъв грях и мъжете трябва да измамят жените, за да им се отдадат. Тя се затвори в себе си, подразнена от едва доловимата самодоволна усмивка на неговото лице. Да спечелиш и да изгубиш, каква детинщина.
Поговориха известно време доста весело, дори се любиха още веднъж, преди да си тръгнат. Ала не беше както първия път, тя се почувства разсеяна. Толкова много в секса не подлежеше на рационален анализ. Мая винаги чувстваше какво става с партньорите й, макар че не бе в състояние нито да анализира, нито да изрази усещанията си; но винаги или харесваше онова, което бе почувствала, или не го харесваше, в това отношение не изпитваше никакво съмнение. А като погледна лицето на Франк Чалмърс след първия път, разбра, че нещо не бе наред. Това я правеше неспокойна.
Ала тя се държеше дружелюбно, обичливо. Не би трябвало да го отблъсне в такъв момент, никой не би простил подобно нещо. Те станаха, облякоха се и се върнаха в Торус D, нахраниха се на една маса заедно с неколцина други и тъкмо тогава й се стори, че е напълно разумно да се отнасят един към друг, като че нищо не се бе случило. Но в дните след тяхната среща, Мая с изненада и неудоволствие установи, че го отбягва, търсейки извинения затова, че не желае да остава насаме с него. Беше й неловко, съвсем не искаше да става така. Би предпочела да не се чувства по този начин и веднъж или два пъти по-късно те отново тръгнаха към парка и когато той подхвана нещата, тя отново се люби с него, като желаеше този път да бъде по-добре. Но винаги беше едно и също, винаги се появяваше малката самодоволна усмивка на триумф, онова изражение „пак те измамих“, което толкова я отблъскваше, онзи отвратителен моралистичен пуритански двоен стандарт.