Така Мая започна да го отбягва още повече, да се измъква от положения, които биха довели до интимност; той достатъчно бързо долови намеренията й. Един следобед я помоли да се разходят в биома и когато тя отклони предложението, заявявайки, че е уморена, върху лицето му се изписа внезапен израз на изненада, после то отново се затвори като маска. Мая се почувства зле, защото не успя да си обясни какво означава това.
За да компенсира своето с нищо непредизвикано оттегляне, тя се държеше открито и приятелски с него, доколкото положението позволяваше това.
Но веднъж, почти месец по-късно, Мая сбърка, отиде прекалено далеч и той си помисли, че тя отново го прелъстява. Бяха част от група, останала за среднощен разговор, Мая седна до него и по-късно Чалмърс, останал с погрешно впечатление, тръгна с нея в Торус D към баните, като говореше очарователно и мило, както се случваше винаги на този етап от развитието на нещата. Мая се дразнеше от собственото си поведение; не желаеше да изглежда напълно непоследователна, макар че сега, по какъвто и начин да постъпеше, щеше да създаде именно такова впечатление за себе си. Затова тя тръгна с него, просто защото така беше по-лесно, защото част от нея желаеше да се люби. Така и постъпи, разочарована от себе си и решена, че това ще бъде за последен път, нещо като последен подарък, с който се надяваше да превърне целия инцидент в добър спомен за него. Осъзна, че е по-пламенна от всеки друг път по-рано, наистина искаше да му достави удоволствие. И тогава, точно преди оргазма, Мая погледна лицето му. Сякаш гледаше през прозорците на празна къща.
Това беше последния път.
Една сутрин вторият екип, отговорен за управление на кораба, се занимаваше с целевите задания на Аркадий, когато изведнъж върху няколко екрана блеснаха червените лампички.
— Оборудването за наблюдение на Слънцето регистрира слънчево избухване — каза Рая.
Аркадий бързо се изправи.
— Това не е предизвикано от мен! — възкликна той и се наведе, за да разчете данните, изписани върху най-близкия екран. После вдигна поглед, посрещна скептичните пламъчета в очите на колегите си и се ухили. — Съжалявам, приятели. Опасността наистина съществува.
Спешно съобщение от Хюстън потвърди думите му. Аркадий беше в състояние да изфабрикува подобно нещо, но той се спусна към най-близкия свързващ отсек и те нямаха никакъв избор — независимо дали съобщението бе фалшиво или не, трябваше да го последват.
Всъщност досега много пъти бяха симулирали събитие, включващо голямо слънчево изригване. Всеки трябваше да изпълни определени задачи; налагаше се със значителен брой от тях да се справят за ограничено време, така че членовете на екипа се втурнаха към различните торуси, като проклинаха късмета си и се стараеха да не си пречат един на друг. Имаше много работа, затварянето на светлинните отвори беше сложен процес, който не бе изцяло автоматизиран. Докато мъкнеха саксиите с растения към предвиденото за подобни случаи укритие, Джанет извика:
— Дали и това не е един от тестовете на Аркадий?
— Той казва, че не е.
Бяха напуснали Земята по време на най-ниския пункт в единадесетгодишния цикъл на слънчевите петна именно с цел да сведат до минимум вероятността от подобно слънчево изригване. Но ето, че то се бе случило. Разполагаха с около половин час, преди до тях да достигне радиацията и не повече от час, след което щеше да последва наистина тежката част.
Критичните ситуации в космоса могат да бъдат очевидни като експлозия или неосезаеми като уравнение, ала степента на тяхната очевидност по никакъв начин не бе свързана с това каква опасност представляват те. Сетивата на членовете на екипажа никога не биха могли да доловят субатомния полъх, който приближаваше към тях и все пак това беше едно от най-лошите събития, които можеха да се случат. И всички знаеха това. Те тичаха из торусите, за да изпълнят своя дял от спасителните работи — растенията трябваше да бъдат покрити или преместени в защитени пространства, пилетата, прасетата, кравите от дребна порода, останалите животни и птици трябваше да бъдат заведени в техните собствени малки укрития, семената и замразените ембриони трябваше да бъдат събрани и отнесени в предвидените за подобни случаи складове, чувствителните електрически компоненти трябваше да бъдат поставени в кутии и прибрани по същия начин. Когато приключиха с тези неотложни задачи, по най-бързия начин се измъкнаха от свързващите отсеци към централната ос и по нея се спуснаха в скривалището, което беше разположено непосредствено зад центъра за управление на кораба в долния край на оста.