Ето защо им беше трудно да не следят цифрите с нещастни погледи. 1,4658 rem; 1,7861; 1,9004.
Аркадий се приближи до един от терминалите и пусна Пасторалната симфония на Бетовен, като подбра третата й част, където танците в селото са прекъснати от внезапно извилата се буря. Той усили звука и членовете на екипажа се понесоха заедно в дългия полуцилиндричен отсек, вслушвайки се в свирепостта на дивата буря на Бетовен, която сякаш възпроизвеждаше ударите на безшумния вятър, вилнеещ в телата им. Когато бурята в симфонията достигна своята кулминация, бе трудно да се повярва, че радиационният брояч не отчита повишение; и когато музикалният вихър замря, струваше им се, че и тяхното изпитание е приключило. Разнесе се гръм, зазвучаха последните вопли на бурята. Френският рог донесе спокойствието на притихналата природна картина.
Хората започнаха да си говорят за други неща. След малко повече от половин час един от тези разговори се извиси над останалите. Мая не беше чула неговото начало, но изведнъж Аркадий рязко заговори на английски:
— Не мисля, че трябва да обръщаме каквото и да било внимание на плановете, които са предвидили за нас на Земята!
Останалите разговори заглъхнаха и хората се обърнаха към него. Той се бе издигнал над главите им и се носеше под въртящия се покрив на помещението като някакъв полудял летящ дух.
— Мисля, че трябва да направим нови планове — заяви Аркадий. — И то да ги направим сега. Всичко да бъде преустроено в самото начало и по този начин да изразим собственото си мислене. То трябва да се прояви още в първите укрития, които ще построим.
— Защо да си даваме толкова труд? — попита Мая, подразнена от неговото парадиране. — Тяхната конструкция е добра. — Наистина беше досадно; Аркадий често обсебваше централното място в разговорите и хората винаги поглеждаха към нея, като че тя бе отговорна за неговите постъпки и бе нейно задължение да го обуздава и възпира досадните му речи.
— Сградите са основната опора на обществото — заяви Аркадий.
— Те са просто стаи — изтъкна Сакс Ръсел.
— Но стаите предполагат и социалната организация, установена вътре в тях — Аркадий се огледа наоколо привличайки с погледа си хората в дискусията. — Разположението на стаите в сградата показва намерението на архитекта, очакването му какво ще се извършва вътре в тях. Сами видяхме това в началото на пътешествието, когато руснаци и американци бяха разделени в торусите D и В. От нас се очакваше да останем две независими една от друга групи. Същото ще бъде и на Марс. Строителите изразяват ценностна система, те имат своеобразна граматика, чиито изречения са стаите. Аз не искам хора във Вашингтон или в Москва да ми нареждат как да живея своя живот. Писна ми от това.
— Какво не харесваш в проектирането на първите укрития? — попита Джон със заинтригуван вид.
— Те са правоъгълни — каза Аркадий. Това предизвика смях, но той упорито продължи: — Правоъгълни, конвенционалната форма! При това работните помещения са разделени от местата за живеене, като че работата не е част от живота. Местата за живеене са заети предимно от личните стаи, като по този начин се изтъква йерархията — на лидерите са отредени най-големи пространства.
— Нима това не се прави просто, за да се облекчи тяхната работа? — вметна Сакс.
— Не. И наистина не е необходимо. Това е много банален пример за американския начин на мислене в бизнеса, ако мога така да се изразя.
Наблизо се разнесе стон и Филис каза:
— А необходимо ли е да изразяваме политическите си убеждения, Аркадий?
При самото споменаване на тези думи групата слушатели се разпръсна. Мери Дункъл и още неколцина други се откъснаха от оратора и се насочиха към другия край на помещението.
— Всичко е израз на политика — провикна се Аркадий към обърнатите им гърбове. — Особено пък това наше пътуване. Ние започваме изграждането на ново общество, възможно ли е човек да няма политически убеждения?
— Ние сме научна станция — обади се Сакс. Не е необходимо да внасяме политика тук.
— Във всеки случай нямаше нищо такова, когато за последен път бях на подобно място — добави Джон и замислено се вгледа в Аркадий.
— Имало е — възрази Аркадий, — но в далеч по-опростен вид. Екипажът ви е бил изцяло американски, изпратен с временна мисия, вършели сте онова, което са ви нареждали висшестоящите. Но сега нашият екипаж е международен, ние ще установим постоянна колония. Положението ни е съвсем различно.