Хората бавно плуваха във въздуха по посока на разговора, за да чуят по-добре за какво става дума. Рая Хименес заяви:
— Не се интересувам от политика.
А Мери Дункъл изрази съгласие от другия край на стаята:
— Това е едно от нещата, от които се надявах да се измъкна, идвайки тук!
Няколко руснаци отговориха едновременно:
— Това само по себе си е политическа позиция! — и още забележки в този дух. Алекс възкликна:
— Вие, американците, бихте желали да сложите край на политиката и историята, за да доминирате над целия свят! — Двама американци се опитаха да възразят, но Алекс не им позволи. — Вярно е! Целият свят се промени през последните трийсет години, всяка страна следи за начина, по който функционира, като прави огромни промени, за да разреши определени проблеми — всички, с изключение на САЩ. Вие станахте най-реакционната страна в света.
— Страните, които се промениха — заговори Сакс, — трябваше да го направят, защото по-рано бяха изпаднали в състояние на вкостенелост и почти щяха да се разпаднат. САЩ вече имаха определена гъвкавост в своята система, ето защо не бе необходима драстична промяна. Казвам, че американският начин на развитие е по-висш, защото се характеризира с по-малко сътресения. Въпрос на по-умело инженерно моделиране.
Тази аналогия накара Алекс да поспре и докато той мислеше над нея, Джон Буун, който наблюдаваше Аркадий с огромен интерес, каза:
— Да се върнем отново към укритията. Как би ги направил по-различни?
— Не съм напълно сигурен — отвърна Аркадий. — Необходимо е да видим площадките, където ще строим, да ги обходим, да обсъдим този проблем. Виждаш ли, аз съм за този процес. Но като цяло смятам, че работните помещения и местата за живеене трябва да бъдат смесени дотолкова, доколкото ще бъде практично. Нашата работа ще бъде нашето изкуство, целия ни живот. Ние ще я подаряваме един на друг, няма да я купуваме. При това, няма да има никакви знаци на йерархия. Аз не вярвам дори в системата от лидери, която сме възприели сега — той учтиво кимна към Мая. — Всички сме еднакво отговорни и нашите сгради би трябвало да го показват. Кръгът е най-доброто средство — труден за осъществяване в областта на строителството, но извънредно смислен, що се отнася до съхранението на топлина. Геодезичният купол ще бъде добър компромис — лесно се построява и подчертава равенството между нас. Що се отнася до пространството вътре, то може би в по-голямата си част ще бъде открито. Всеки, естествено, ще има собствена стая, но тя ще бъде малка. Разположена по периферията, с лице към по-обширните общи пространства. Ние сме изпратени тук от нашите правителства и всяко от тях има недостатъци, повечето от които са бедствени. Ето защо историята представлява такава кървава каша. Сега трябва да разчитаме на собствените си сили и аз нямам никакво намерение да повтарям всички грешки, през които е минала Земята само поради конвенционалното си мислене. Ние сме първите марсиански колонисти! Ние сме учени! Нашата работа е да изобретяваме нови неща, да ги правим по нов начин!
Споровете отново се разгоряха, по-оспорвани от всеки друг път. Мая се обърна встрани и тихичко изруга Аркадий, смаяна от това, колко сърдити ставаха хората. Тя забеляза, че Джон Буун се усмихва. Той се отблъсна от пода към Аркадий, спря, като се събори върху него, след това раздруса ръката му в ръкостискане, заради което и двамата се завъртяха във въздуха в подобие на тромав танц. Този жест на подкрепа незабавно накара хората отново да се замислят, Мая виждаше това на изненаданите им лица; заедно със своята слава, Джон се ползваше с репутацията на умерен и тих човек, но щом одобряваше идеите на Аркадий, значи нещата стояха по различен начин.
Струваше й се възможно те двамата да бяха постигнали някакво споразумение — може би да образуват алтернативно лидерство с един американец и един руснак. Трябваше да направи нещо по този въпрос.
После малцината, които все още наблюдаваха екраните, извикаха. Нивото на радиация бе започнало да спада. След известно време то се плъзна до малко над нормалното равнище.
Откриха, че подсилените системи на кораба бяха оцелели след удара. По-дебелите стени на фермата и на горския биом бяха защитили растенията до известна степен и макар че някои от тях щяха да загинат и цялата реколта нямаше да бъде годна за консумация, запасите от семена не бяха увредени. Животните също нямаше да бъдат годни за храна, но можеше да се очаква, че ще дадат здраво следващо поколение. Единствените жертви бяха няколкото пойни птички, които хората не бяха успели да уловят в столовата от Торус D; те намериха мъртвите им тела, разпръснати по пода.