Що се отнася до екипажа, укритието им бе осигурило защита до ниво, при което всеки бе получил облъчване 6 rem. Това беше зле за трите часа на бурята, но можеше да бъде и по-лошо. Външната обвивка на кораба бе получила повече от 140 rem, смъртоносна доза.
Шест месеца затворени в хотел, без нито една разходка навън. Във вътрешността беше късно лято, а дните бяха дълги. Зеленият цвят преобладаваше по стените и таваните, хората ходеха боси. Тихите разговори бяха едва доловими сред бръмченето на машините и свистенето на вентилаторите. Корабът изглеждаше някак празен, цели секции бяха изоставени, когато екипажът започна да чака края на пътуването. Малки групи хора седяха в коридорите на торуси В и D и си приказваха. Някои прекратяваха своите разговори, когато наблизо преминеше Мая, което тя, естествено, намираше за обезпокоителен признак. Беше й трудно да заспива и да се събужда. Ежедневието я бе направило неспокойна; всички инженери нямаха друга работа, освен да чакат и симулациите бяха станали непоносими. Беше й трудно да измерва протичането на времето. Объркваше се по-често, отколкото по-рано. Отиде на консултация при Влад и той й препоръча свръххидратация, повече тичане, повече плуване.
Хироко й каза да прекарва повече време във фермата. Тя се опита да го направи, като с часове плевеше, събираше реколтата, подрязваше, наторяваше, поливаше. Стаите на фермата бяха максимално големи помещения, техните цилиндрични покриви бяха очертани с ярки слънчеви цветове. Подовете с много нива бяха заети с различни земеделски култури, повечето новозасадени след бурята. Пространството не достигаше и екипажът не можеше да бъде изхранен изцяло от храните, получавани във фермата, но този факт не допадаше на Хироко, тя се бореше срещу него, трансформирайки в полезна площ складовите помещения, когато те се изпразнеха. Миниатюрни разновидности на жито, ориз, соя и ечемик растяха в подредени едно над друго корита; над тях висяха редове от хидропонни растения и огромни прозрачни буркани със зелени и жълти морски водорасли, които подпомагаха регулацията на газовия обмен.
Хироко беше истинска загадка за Мая. Сдържана и сериозна, тя винаги изглеждаше потънала в своята работа; хората от нейния екип винаги се намираха в близост до нея, като че тя беше царица в царство, което нямаше нищо общо с останалата част от кораба. Мая не харесваше това, ала не можеше да направи нищо, за да го промени. Пък и нищо в поведението на Хироко не придаваше заплашителност на това обстоятелство; то беше просто факт, фермата бе отделен обект и специалистите в него съставляваха отделно общество. При това беше възможно Мая да ги използва, за да противостои по някакъв начин на влиянието на Джон и Аркадий; затова тя не се тревожеше за тяхното отделно царство. Всъщност, прекарваше с тях повече време, отколкото когато и да било по-рано. Понякога в края на работния ден отиваше с тях да играе на „скок в тунела“. В централната ос имаше тръба за скокове, където всички междинни връзки между цилиндрите имаха същата широчина като самите цилиндри, като по този начин се получаваше една гладка тръба. Там нямаше парапети, които да улесняват бързото движение нагоре и надолу в тръбата, но според правилата на играта, скачачите заставаха върху капака на укритието, ползвано по време на бури и се опитваха да отскочат нагоре по тръбата до входа на прозрачния купол, намиращ се на цели 500 метра по-високо, без да се блъскат в стените или външните парапети. Силите на Кориолис правеха това практически невъзможно за изпълнение и ако човек достигнеше до средата на разстоянието, почти сигурно завоюваше победа в играта. Но един ден Хироко бе тръгнала да провери резултатите от експеримент с някаква култура в прозрачния купол и след като ги поздрави, тя се приготви за скок върху капака на укритието. Скочи, бавно прелетя цялата дължина на тунела и въртейки се по време на своя полет, спря пред входа на прозрачния купол с протегната ръка.
Играчите се втренчиха нагоре по тръбата, млъкнали изумено.
— Хей! — извика Рая към Хироко. — Как го направи?
— Какво съм направила?
Обясниха й правилата на играта. Тя се усмихна и Мая внезапно бе обзета от убеждението, че те вече бяха известни на Хироко.
— Скачаш в посока право нагоре! — обясни тя и изчезна в прозрачния купол.
По време на вечеря новината се разнесе из екипажа. Франк каза на Хироко:
— Може би просто си имала късмет.
Тя се усмихна.
— А може би аз и ти ще опитаме игра с двайсет скока и ще видим кой от нас ще победи.
— Звучи ми примамливо.
— На какво ще се обзаложим?
— Естествено, на пари.