— Лоши сънища.
— Какво си сънувала?
Не мога да си спомня — отговори тя, като мислено зърна непознатото лице.
Той се отблъсна и прелетя край нея към купола.
— Аз никога не мога да си спомня своите сънища.
— Никога ли?
— Е, рядко. Ако нещо ме събуди посред нощ и имам време да помисля за него, тогава може и да го запомня — поне за известно време.
— Това е нормално. Но наистина е лош признак, ако въобще не помниш сънищата си.
— Така ли? Симптом на какво е това?
— На крайно потискане на собственото аз, поне така ми се струва, че беше. — Мая бе отлетяла в периферията на купола; отблъсна се във въздуха и спря до Джон.
Те загледаха Марс и започнаха да си сочат характерни местности от планетата един на друг. Разговаряха. Мая го погледна крадешком, докато той говореше. Толкова мил, с привлекателен външен вид, изпълнен с щастие; той наистина не беше нейния тип. Всъщност, в началото тя бе възприела неговата бодрост като проява на глупост. Ала по време на пътешествието се бе убедила, че той не е глупав.
— Какво мислиш за всичките ни спорове по въпроса какво ще правим там? — попита тя и посочи червения камък далече пред тях.
— Единствената част от всеки спор, която има значение, е какво мислим ние за хората, които спорят. X претендира, че А е правилното решение, a Y вярва, че това е В. Тогава хората формират своята преценка въз основа на своето мнение за X и Y.
— Но ние сме учени! Тренирани сме да преценяваме наличните факти.
Джон кимна с глава.
— Вярно. В действителност, понеже те харесвам, аз приемам, че имаш право по този въпрос.
Тя се разсмя и го блъсна, после те се затъркаляха в различни посоки към периферията на купола.
Мая, изненадана от самата себе си, престана да се движи и стъпи на пода. Тя се обърна и видя, че Джон също се спря, докосвайки купола, после се приземи насреща й. Той я погледна усмихнат, хвана парапета и се оттласна във въздуха по траектория, която щеше да го доведе при нея.
Мая светкавично разбра намерението му и след като напълно забрави решението си да избягва подобни неща се отлепи от мястото си, за да пресече пътя му. Те летяха право един срещу друг и за да избягнат болезнения сблъсък, трябваше да се хванат за ръце, завъртайки се в пространството, сякаш танцуваха. Така и стана, двамата бавно се понесоха по спирала към купола. Наистина беше танц, който очевидно трябваше да завърши, когато те пожелаеха: о, да! Пулсът на Мая се ускори, дъхът засвистя в гърлото й. Бицепсите им се напрегнаха, телата им бавно се приближиха едно към друго и полека, като че ли приземяваха космически кораб, те се целунаха.
Джон с усмивка се отблъсна от нея и я изпрати към купола, а самият той се понесе към пода, където спря летежа си и запълзя към изхода. Заключи вратата.
Мая разпусна косите си, разтърси глава и те се разпиляха пред лицето й. Не се чувстваше като пред прага на огромна, непреодолима любов; просто щеше да бъде хубаво и естествено… Обзе я изгарящо желание, тялото и се понесе към Джон. Преметна се бавно презглава и откопча ципа на дрехата си, докато въртенето все още не бе престанало; сърцето й биеше в барабанен ритъм, цялата й кръв нахлу към кожата, която пламна, като че щеше да се стопи, докато се събличаше. Сблъска се с Джон и отлетя далеч от него, след като бе издърпала прекалено бързо ръкава си; те се носеха в плавни подскоци сред стаята и сваляха дрехите си, отчитайки погрешно ъглите и ускорението, докато с леко оттласкване с палците на краката полетяха един към друг и се срещнаха във въртяща се прегръдка; после се понесоха в пространството, като се целуваха сред дрехите, които кръжаха около тях,
В следващите дни те отново се срещаха. Не направиха никакъв опит да поддържат връзката си в тайна, затова много скоро всички узнаха за нея и двамата бяха приети като една от двойките на борда. Мнозина изглеждаха изненадани от подобно развитие на нещата; една сутрин Мая влезе в столовата и улови бързия поглед на Франк, седнал на една от масите в ъгъла.
Но повечето от хората на борда изглеждаха доволни. В края на краищата те бяха своеобразна кралска двойка, съюз на двете сили в колонията, който означаваше хармония. В действителност тази връзка изглежда послужи като катализатор за създаването на много други, които или просто престанаха да се крият, или възникнаха в свръхнаселената среда. Новопоявилите се двойки бяха навсякъде, така че хората без партньор започнаха да пускат нервни шеги по този повод. Но Мая мислеше, че забелязва по-малко напрежение в гласовете, по-малко спорове и повече смях.
По стените се появиха жълти, червени и оранжеви цветове. Сега Марс бе пораснал до размерите на Луната на земното небе. Време беше да съберат плодовете на своите усилия; още една седмица и щяха да бъдат там.