Всяка елиптична орбита около планетата траеше около един ден. През следващите два месеца компютрите щяха да контролират изстрелването на допълнителна ракети, които постепенно щяха да доведат курса на техния кораб във вътрешна орбита пред Фобос. Ала групи с астронавти щяха да се приземят на повърхността на планетата много преди това, докато перигеят беше толкова близо.
По време на перигея Марс изпълваше по-голямата част от небето, сякаш летяха над него с реактивен самолет. Дълбочината на Валес Маринерис беше осезаема, височината на четирите големи вулкана беше очевидна: техните широки върхове се появяваха на хоризонта значително по-рано от елементите на околния пейзаж. Навсякъде по повърхността имаше кратери. Тяхната заоблена вътрешност бе оцветена в ярък пясъчен нюанс на оранжевото, съвсем малко по-светъл в сравнение с окраската на местността наоколо. Прах, както предположиха. Късите, нагънати планински вериги бяха по-тъмни от равнините — ръждиви на цвят, тук-там изпъстрени с черни сенки. Но и по-тъмните, и по-светлите багри принадлежаха към всемогъщия ръждиво-оранжево-червеникав цвят, който владееше всеки връх, кратер, каньон, дюна дори и изкривения отрязък от наситената с прах атмосфера, която се виждаше над ярките очертания на планетата. Червеният Марс! Той ги пронизваше със своята сила, хипнотизираше умовете им. Всеки се чувстваше по този начин.
Прекарваха дълги часове, погълнати най-сетне от истинска работа. Корабът трябваше да бъде частично разглобен. Основната част от него щеше да остане в орбита близо до Фобос и щяха да го използват като средство за връщане при критични обстоятелства. Ала двадесет цилиндъра от основната ос трябваше да бъдат отделени от „Арес“ и подготвени за новата си функция на планетарни апарати за приземяване, които щяха да отведат колонистите до повърхността на групи от пет човека. Първият апарат трябваше да потегли веднага, щом бъдеше отделен от кораба и подготвен за полет, затова те работеха денонощно на смени, като прекарваха голяма част от времето в открития космос. Отиваха в столовата уморени и ненаситно гладни, разговорите им бяха шумни; скуката от пътуването изглежда беше забравена.
Разглобяването на „Арес“ накара мнозина от тях да се почувстват странно. Под гигантското око на Марс всичките им несъгласия се изостриха; очевидно беше дошъл критичният момент, оставаше им съвсем малко време. Хората спореха, в открития космос или в кораба. Сега имаше толкова много малки групи, които бяха напълно самостоятелни…
Мая и Франк работеха упорито, за да преодолеят различията и да постигнат консенсус, да създадат чувството, че все още са единен екип. Междувременно между двамата лидери се развиха по-сложни отношения, отколкото по време на ранните им срещи в парка, макар че имаха връзка с тях. Сега Мая откриваше в случайните изблици на сарказъм и възмущение от страна на Франк, че той е подразнен от инцидента повече, отколкото тя бе помислила на времето. Ала вече нищо не можеше да направи.
Една вечер, скоро преди да поемат към планетата, те се събраха на официална вечеря, на която присъства целият екипаж от сто човека. По-голяма част от храната бе придобита чрез фермата: спагетите, салатата и хляба, с червено вино от склада, което се пазеше за специални случаи.
След ягодовия десерт Аркадий се издигна във въздуха, за да вдигне тост.
— За новия свят, който създаваме сега!
Отвърна му хор от стонове и одобрителни възгласи; досега всички бяха научили какво има предвид. Филис захвърли една ягода и заяви:
— Слушай, Аркадий, този кораб е научна станция. Твоите идеи са неуместни тук. Може би след петдесет или сто години положението ще бъде различно, но засега ще бъде както в станциите в Антарктика.
— Това е вярно — отвърна Аркадий. — Но в действителност антарктическите станции имат политическо съдържание. Повечето от тях са построени така, че страните, които са ги построили, имат решаващ глас в Антарктическия договор. Сега станциите се управляват според законите, наложени от този договор, който беше създаден в резултат на силно политизиран процес!
— Антарктика е управлявана от договор, защото никой не живее там, с изключение на хората в научните станции — раздразнително заговори Мая. Последната им вечеря, последният миг на свобода бе съсипан по този начин!