Което беше една от причините Франк да ги харесва. И те щяха да му бъдат полезни в качеството си на нова общност, в която се съсредоточаваше власт. Защити слабия нов съсед, за да намалиш силата на могъщите стари съседи, както бе казал Макиавели. Така че той си пиеше кафето и постепенно, учтиво, разговорът премина на английски.
— Харесаха ли ви речите? — попита Чалмърс, впил поглед в черната мътилка на дъното на чашата си.
— Джон Буун е същият както винаги — отговори старият Зейк. Останалите се изсмяха гневно. — Когато каза, че ще създадем местна марсианска култура, той само имаше предвид, че някои от земните култури ще бъдат лансирани, а други — подложени на всевъзможни критики. Онези, за които се смята, че не са прогресивни, просто ще бъдат отделени, за да ги подложат на унищожение. Това е вид ататуркизъм. — После добави:
— Буун не разбира, че другите хора също имат мнение.
— Не е така — възрази Франк. — Той просто знае, че неговото мнение е най-смисленото от всички.
При тези думи арабите се разсмяха, но в дюдюкането на по-младите мъже се долавяше горчив привкус. Всички те вярваха, че преди да пристигнат на Марс, Буун тайно е заговорничил срещу одобрението на ООН за построяване на арабски поселища на планетата. Франк поощряваше това убеждение, което бе отчасти вярно — Джон не харесваше нито една идеология, която би могла да се изправи на пътя му. Той искаше разумът на всеки новодошъл да бъде tabula rasa — чиста дъска, във възможно най-голяма степен.
— Е, той не е чак толкова лош — опита се да го оправдае Франк. — Ала да си кажа право, чувал съм го да споменава, че би било по-добре, ако американците и руснаците можеха да предявяват претенции към планетата, когато пристигнат на нея — както правели изследователите в старо време.
Смехът беше кратък и мрачен. Младият Селим се изгърби, сякаш някой го бе ударил. Франк вдигна рамене, усмихна се и разпери широко ръце.
— Но в това няма никакъв смисъл! Искам да кажа — какво можем да направим ние?
Старият Зейк вдигна вежди.
— По този въпрос има различни мнения.
Чалмърс се изправи, за да продължи пътя си, но срещна за миг настоятелния поглед на Селим. После закрачи по някаква странична уличка, една от онези тесни алеи, които съединяваха седемте главни булеварда на града. Спря край вдаден навътре в сградата вход и загледа витрината на затворена обущарска работилница. Отразеният му, неясен образ се появи върху чифт големи туристически ботуши.
По този въпрос има различни мнения. Да, много хора бяха подценили Джон Буун — самият Чалмърс бе постъпвал така много пъти. В ума му прелетя спомен за Джон Буун в Белия дом — Джон, поаленял в своята убеденост, размахваше ръце и разгорещено приказваше, президентът кимаше, а неговите съветници наблюдаваха и размисляха как по най-добър начин да използват този наелектризиращ чар. О, в онези дни и двамата бяха разгорещени — Чалмърс и Буун; Франк — с идеите, а Джон беше лидер с мощ, която практически никой не можеше да надвие. Всъщност, той по-скоро сам би изскочил от своите релси.
Отражението на Селим ел-Хаил също се появи върху ботушите.
— Вярно ли е? — попита той.
— Какво да е вярно? — сърдито рече Франк.
— Буун настроен ли е анти-арабски?
— Ти как мислиш?
— Той ли беше човекът, който се противопостави на разрешението за построяване на джамия на Фобос?
— Джон е могъщ човек.
Лицето на младия саудит се изкриви.
— Най-могъщият човек на Марс, който иска все повече и повече! Иска да бъде крал! — Селим сви юмрук и удари с него дланта на другата си ръка.
— Договорът скоро ще трябва да бъде подновен — каза Франк. — И коалицията на Буун не взема под внимание моето мнение. Не зная какви са техните планове, но довечера ще разбера. Във всеки случай, можеш да си представиш какви ще бъдат. Със сигурност ще показват неговите пристрастия към Запада. Той може да не даде своето одобрение за нов договор, ако в този документ не се съдържат гаранции, че жители на всички селища ще бъдат само онези, които са подписали първоначалния договор. — Селим потрепера, а Франк упорито продължи: — Буун иска тъкмо това и е твърде вероятно да го постигне, защото неговата нова коалиция съсредоточава в ръцете му повече власт от всякога. Това може да означава край за селище, чиито жители не са подписали новия договор. Вие ще бъдете гостуващи научни работници. Или ще ви отпратят от тази планета.
Отразеното върху стъклото лице на Селим изглеждаше като маска на яростта.
— Баттал, баттал — мърмореше мъжът. Много лошо, много лошо. Ръцете му се разтрепераха, сякаш не можеше да ги контролира.