Роберт ван Хюлик
Червеният павилион
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
ЛИЦА, ВКЛЮЧЕНИ В ИСТОРИЯТА С ВЛЮБЕНИЯ ЧЛЕН НА АКАДЕМИЯТА:
ЛИ Лиен
Млад учен-чиновник, наскоро избран в Императорската академия
ЛИ Уейдзин
Негов баща, императорски цензор в оставка
ФЪН Дай
Главен надзорник на Райския остров, собственик на игрални домове и места за наслада
НЕФРИТОВ ПРЪСТЕН
Негова дъщеря
ЛИЦА, ИГРАЕЩИ РОЛЯ В ИСТОРИЯТА СЪС ЗЛОЧЕСТИТЕ ВЛЮБЕНИ:
ДАО Бандъ
Собственик на ресторанти и питиепродавници на Райския остров
ДАО Куан
Негов баща, починал преди трийсет години
УЪН Юан
Собственик на магазини за антики и сувенири на Райския остров
Госпожица ЛИН
Сляпа куртизанка, която си вади хляба, като преподава музика
ДРУГИ ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
РАКА и СКАРИДАТА
Специални помощници на главния надзорник на Райския остров
ГЛАВА I
Пред съдията Ди се появява прелестно видение, последвано от далеч не така приятно зрелище
— Много съжалявам, благородни ми господине, но всички стаи са заети — каза дебелият управител на странноприемницата — Празникът на мъртвите1 е и по това време никога няма свободни места — обясни той с почти достоверно скръбно изражение.
Едрият брадат пътник, застанал пред гишето, носеше само проста кафява роба, по шапката му нямаше отличителни знаци за ранг, но властният израз подсказваше, че е важен чиновник — клиент, от когото винаги може да се поиска висока цена. Сянка на раздразнение премина по лицето на пътника с изсечените черти. Той избърса оросеното си с пот чело и се обърна към якия мъж, който го придружаваше.
— Бях забравил, че е Празникът на мъртвите! А жертвените олтари по целия път би трябвало да ми го припомнят. Вече в трета странноприемница не намираме места. По-добре да се откажем и да продължим към Цинхуа. За колко време, смяташ, ще можем да стигнем?
Спътникът му неуверено повдигна широките си рамене.
— Трудно е да се каже, господарю. Не познавам добре тази част от окръга, а и в тъмното не е лесно. Отгоре на всичко трябва да прекосим една-две реки. Може и да стигнем преди полунощ… ако имаме късмета да заварим лодкарите.
Един стар прислужник, който бършеше свещниците по тезгяха, от известно време правеше отчаяни знаци на управителя. Когато най-сетне той го забеляза, старият човек припряно изрече с писклив гласец:
— Защо не дадем на господин пътника Червения павилион?
Домакинът бавно поглади двойната си брадичка и колебливо каза:
— Стаите наистина са хубави. Гледат на запад и през цялото лято е прохладно. Но нямахме време да проветрим, както трябва…
— От зори сме на конете. Щом са свободни, ще ги вземем! — прекъсна го мъжът с красивата брада.
Обърна се към спътника си и му нареди:
— Иди да донесеш багажа и дай седлата на коняря.
— За мен ще е чест да ви дам ключа от този павилион, благородни господине — подзе домакинът, — но съм длъжен да ви предупредя, че…
— Ще платя колкото кажете — отново рязко го прекъсна пътникът. — Подайте ми книгата.
Управителят отвори дебелия регистър на двайсет и осмия ден от Седмата луна и го побутна към събеседника си. Той натопи върха на четката в туша и изписа с обиграна ръка:
Ди Жендзие, магистрат на окръг Пуян, пристигащ от столицата, за да поеме задълженията си. Придружен от помощника си на име Ма Жун.
Докато затваряше регистъра, погледът му се спря върху името на хотела, изписано с два големи йероглифа върху обложката — „Вечно блаженство“.
— За нас е голяма чест да подслоним магистрата на съседния окръг — с мазен глас изрече управителят.
Но когато съдията и спътникът му се отправиха към вратата, промърмори:
— Само това ни липсваше! Всеки знае, че тоя човек умира да си завира носа навсякъде. Надявам се, че няма да открие…
Без да довърши, той раздразнено поклати глава.
Старият прислужник поведе съдията Ди през приемната в главния централен двор, обграден от две едноетажни постройки. През все още осветените хартиени прозорци долиташе шум от гласове, примесен с радостни изблици на смях.
— Нали виждате, всичко е заето… една свободна стая не остана! — прошепна водачът с побелялата глава и ги преведе през високата, богато украсена врата, която се издигаше в дъното на двора.
Пътниците се озоваха в очарователна вътрешна градина. Лунната светлина играеше върху изискано оформените цъфнали дървета, които обграждаха изкуствено езерце, в чиято застинала вода плуваха червени рибки. Съдията Ди избърса лицето си с дългия ръкав на дрехата — дори на открито жегата беше ужасна. От постройката вдясно долиташе неясен шум от песни, смехове и игриво прозвънващи струни.
1
Празникът на тръгващите си души. Чества се от 15-ия до 30-ия ден на Седмата луна. Както и по време на Празника на помитането на гробовете през втората половина на март, се издигат дървени скелета — павилиони с леки извити покриви, позлатени и ярко оцветени, в които се поставя жертвена храна: месо, зеленчуци, захаросани плодове и вино за душите на мъртвите, а също и пари. Смята се, че така ще се осигурят удобства за мъртвия в отвъдния свят, както и че с парите ще могат да се подкупят небесните чиновници, за да уредят душата на покойния роднина да се прероди отново. — Б.пр.