— Нещо особено откри ли се?
— Не ваше превъзходителство. Или по-скоро — да. Сега си спомням, че по лицето и горната част на ръцете имаше няколко драскотини. Не можах да определя произхода им. Магистратът Луо веднага изпрати специално послание на бащата на починалия, прочутия императорски цензор Ли Уейдзин, който живее уединено в планинската си вила, на около шест мили северно от острова. Пратеникът се върна с чичото на починалия, тъй като доктор Ли бил тежко болен от няколко месеца. Чичото нареди да поставят тялото в ковчег и го отнесе, за да бъде погребано в семейната гробница.
— В коя куртизанка е бил така пламенно влюбен младежът? — попита съдията Ди.
Отново настъпи неловко мълчание. Господин Фън се изкашля и заяви с мрачен глас:
— В Есенна Луна, ваше благородие. Тазгодишната Царица на цветята.
Съдията Ди въздъхна тежко. Опасенията му се сбъдваха!
— Той не бе оставил никакво писмо за нея, както обикновено правят нещастно влюбените — побърза да добави господин Фън. — Но ние открихме, най-отгоре на купчината книжа върху масата, лист хартия, на който ученият бе начертал два кръга, а под тях името на Есенна Луна, изписано три пъти. Магистратът накара да доведат куртизанката и тя не отрече, че младият мъж се влюбил в нея и й предложил да я откупи, но тя отказала.
— Случайно срещнах тази жена днес привечер — с хладен тон каза съдията Ди. — Тя, както ми се стори, доста се гордее с факта, че хората се самоубиват заради нея. Видя ми се себична и безсърдечна жена. Тъй че присъствието й тук тази вечер ми изглежда…
— Надявам се — живо се намеси Дао Бандъ, — че негово превъзходителство ще бъда така добър да вземе предвид особената атмосфера, която цари тук, преди категорично да заклейми поведението й. Реномето на една куртизанка много се покачва, когато някой сложи край на живота си заради красивите й очи, особено ако жертвата е известна личност. Из цялата провинция се говори за това… а извратеното любопитство привлича нови поклонници…
— Колкото и да е особена атмосферата, нещастието си е нещастие — сухо го прекъсна съдията.
Слугите внесоха огромно блюдо с печена патица. Съдията опита и бе принуден да признае, че е невероятно вкусна. По този въпрос сведенията на магистрата Луо се оказаха абсолютно точни!
В стаята влязоха три млади жени и се поклониха грациозно. Едната носеше цитра, другата — дайре. Докато те се настаняваха на малките табуретки, облегнати на стената, третата, привлекателна и дребна, с хубаво личице, пристъпи до масата, за да напълни чашите с вино.
— Това е куртизанката Сребърна Фея, ученичка на Есенна Луна — представи я на съдията Ди господин Фън.
Поетът Дзя Юбо, който не бе обелил дума до този миг, изведнъж се оживи. Размени няколко закачки със Сребърна Фея и се впусна в разговор за старинните балади със съдията. Момичето с цитрата засвири весела мелодия, а другата отмерваше ритъма с длан по дайрето. Когато музиката спря, съдията дочу антикваря кисело да казва:
— Много си срамежлива, момичето ми!
Сребърна фея се опитваше да се изплъзне от стареца, който бе пъхнал ръка доста навътре в широкия ръкав на младата жена. Страните й бяха силно порозовели.
— Вечерта едва сега започва, господин Уън — сухо отбеляза поетът.
Докато търговецът на сувенири измъкваше дланта си, Фън Дай нареди:
— Напълни чашата на господин Дзя, Сребърна Фея! И бъди добра с него, той скоро вече няма да е веселият ерген! — и обръщайки се към Ди, добави: — Имам удоволствието да ви съобщя, ваше превъзходителство, че господин Дао Бандъ, когото виждате пред вас, в качеството на брачен посредник след няколко дни ще обяви годежа на господин Дзя Юбо и моята единствена дъщеря Нефритов Пръстен.
— Да пием за щастливото събитие — веднага се провикна Дао Бандъ.
Съдията тъкмо се канеше да поздрави младия поет, когато с неудоволствие съзря на прага високата млада жена със самочувствие на кралица.
Есенна Луна беше в рокля с висока яка и дълги като шлейф ръкави. Великолепната й дреха бе от виолетов брокат с везан мотив на птици и златни цветя, стегнатият широк пояс подчертаваше тънкия й кръст и пищната гръд. От високия й кок стърчаха дълги златни игли със скъпоценни камъни на края. Изискано положената пудра и червилото омекотяваха съвършения овал на лицето й. От изящните й уши висяха дълги обици от зелен нефрит.