Выбрать главу

Господин Фън разпалено поздрави младата жена. Тя се поклони небрежно и като огледа стаята, запита:

— Магистратът Луо още ли не е дошъл?

Господин Фън побърза да обясни, че магистратът бил принуден спешно да напусне острова. Добави, че негово превъзходителство господин Ди, магистрат на съседния окръг, го замества, и я помоли да седне до него. Съдията си каза, че не ще е зле да се възползва от случая, за да я поразпита за обстоятелствата около смъртта на младия учен. И за да спечели благоразположението й, се обърна с шеговит тон към нея:

— Сега вече съм ви представен според правилата. Днес наистина имам късмет!

Есенна Луна го изгледа студено.

— Напълни ми чашата — заповяда тя на Сребърна Фея. Пухкавото девойче побърза да се подчини на Царицата на цветята, която пресуши чашата си на един дъх. След като й наляха нова, тя непринудено се обърна към съдията:

— Магистратът Луо не остави ли някакво съобщение за мен?

— Помоли ме да поднеса на всички присъстващи, най-искрените му извинения — отговори леко учуден съдията. — Това сигурно се отнася и до вас.

Тя не каза нищо и остана известно време загледана в чашата си, заплашително сбърчила красивите си вежди. Съдията забеляза, че останалите гости я наблюдават с известно безпокойство. Изведнъж тя вдигна глава и извика на двете музикантки:

— Не стойте като истукани! Изсвирете нещо, нали затова сте тук!

Докато уплашените девойки подхващаха инструментите си, Царицата на цветята пресуши още веднъж чашата си. Поглеждайки с любопитство към нея, съдията забеляза, че жестоките гънки около устните на съседката му се бяха очертали още по-ярко: изглежда, настроението на куртизанката ставаше все по-мрачно… Внезапно тя се вторачи изпитателно във Фън Дай. Той побърза да извърне очи и поведе оживен разговор с Дао Бандъ.

Изведнъж съдията разбра. На верандата Есенна Луна бе доверила, че ще се омъжва за някакъв магистрат, поет, при това богат. Луо пописваше стихове и минаваше за доста заможен! Очевидно неговият пламенен колега се бе увлякъл твърде много в разследването на самоубийството на учения и в момент на порив бе обещал на Царицата на цветята да я откупи и да се ожени за нея. Това обясняваше внезапното му и доста прибързано заминаване! Спешните държавни дела бяха само благовиден повод. Леконравният магистрат сигурно бързо е разбрал, че жената, с която бе прекарал една хубава нощ, е безмилостно и амбициозно създание, готово на всичко, за да постигне целите си. Вероятно тя не би се поколебала да използва факта, че той е допуснал голямо безразсъдство, впускайки се в интимни отношения с важен свидетел по текущо дело. Нищо чудно, че толкова бързаше да напусне острова! Но този нещастен глупак го бе поставил него, колегата си, в изключително досадно положение. Естествено, Фън и останалите са знаели за увлечението на Луо към това момиче и именно затова го бяха поканили. Може би дори вечерята се даваше в чест на откупването на Есенна Луна! Затова толкова се изумиха, когато разбраха, че Луо си е заминал. Те явно се бяха досетили, че Луо му е наприказвал небивалици, и сигурно го смятаха за последен глупак, понеже се е съгласил да замести магистрата при тези обстоятелства! Най-доброто при тези обстоятелства беше да набере повече смелост и да не роптае против съдбата. Той се усмихна мило на съседката си и заяви:

— Току-що научих, че прочутият член на академията Ли Лиен е посегнал на живота си заради вас. Колко са били прави древните в твърдението си, че един хубав и интелигентен млад мъж винаги се влюбва в жена, чиято красота не отстъпва на ума!

Есенна Луна го стрелна с крайчеца на окото си Гласът й прозвуча малко по-любезно:

— Благодаря на негово превъзходителство за този комплимент. Да, Ли Лиен беше по своему много привлекателен. Подари ми парфюм за сбогом и върху хартията, с която бе увит, ми написа очарователни стихове. Клетото момче дойде лично до павилиона ми, за да ми го поднесе през нощта, когато се самоуби. Знаеше, че имам слабост към скъпите парфюми!

Тя въздъхна леко и продължи със замечтан глас:

— Все пак можех да му дам някаква надежда. Той бе толкова внимателен, толкова щедър към мен. Още не съм отворила подаръка и се питам какъв ли парфюм ми е избрал. Знаеше, че харесвам мускус и индийски сантал. Когато си тръгваше, го попитах кой от двата парфюма е избрал, но той не пожела да ми отговори, само ми повтори: „Направете така, че да стигне до предназначението си!“. Естествено, предназначението съм аз. Той обичаше да се шегува! Според вас кой вид парфюм повече би ми подхождал, ваше превъзходителство, мускус или сантал?