Ма Жун спря до висока дървена платформа, издигната пред един от най-големите игрални домове. Тя бе отрупана с купички с всевъзможни захаросани плодове и бонбони. Над нея се издигаше бамбуково скеле, върху което плътно една до друга се извисяваха изработени от хартия къщи, каруци, лодки и мебели, както и камари дрехи, също от хартия. Това бе един от многобройните олтари, които започват да се градят още в началото на Седмата луна в памет на починалите, чиито души свободно се смесват с тълпата от живи по време на Празника на мъртвите. Така духовете могат да вкусят от предложената им храна и да изберат сред хартиените предмети онова, от което се нуждаят в своя отвъден свят. Когато празникът свърши, на трийсетия ден на Седмата луна, бонбоните и плодовете се раздават на бедните, а олтарите и книжните предмети се изгарят, за да може димът да отнесе даровете към отвъд земното им назначение. Този празник припомня на живите, че смъртта не означава окончателна раздяла и че един път годишно мъртвите се връщат за няколко седмици, за да участват в живота на онези, които са им били скъпи.
Когато Ма Жун се нагледа на живописната подредба, весела усмивка заигра на устните му и той промърмори:
— Душата на чичо Уън едва ли се е завъртяла насам, защото той не си падаше по сладкото. Но обичаше да предизвиква съдбата и, изглежда, напоследък късметът е бил с него, както личи по двата златни свитъка, които ми завеща! Обзалагам се, че духът му витае над някоя игрална маса. Няма да е зле да вляза тук, може пък той да подскаже на племенника си някой добър удар!
Той влезе в залата, плати десет гроша и заоглежда тълпата, която се блъскаше около голямата кръгла маса в средата. Играта — най-простата и най-популярната — се състоеше в това да се отгатне точният брой на монетите, които надзорникът на масата захлупваше с купичка за ориз. Ма Жун погледа известно време и си запробива път към стълбището в дъното, като разблъскваше безцеремонно тълпата с лакти.
На първия етаж играчите бяха разпределени на групички по шест души, насядали около десетина малки масички. Играеха на карти и зарове. Всички посетители бяха добре облечени, Ма Жун дори забеляза папките на няколко императорски чиновници. На стената в дъното висеше червена табела, върху която с големи черни йероглифи пишеше: „След всяка партия залозите се уреждат в брой.“
Докато помощникът на съдията Ди се чудеше към коя маса да пристъпи, за него се лепна един ситен гърбушко. Дребосъкът носеше много чист син халат, но голямата му глава, покрита с четинеста сива коса, беше гола. Той повдигна очи с пронизващ поглед и попита с писклив глас:
— Ако желаете да се включите в играта, първо трябва да ми покажете колко пари имате.
— Това не е твоя работа! — готов да избухне, отвърна Ма Жун.
— И още как! — разнесе се зад гърба му гробовен глас.
Ма Жун се обърна чевръсто и се озова очи в очи с мъж, висок колкото него, но с торс, напомнящ голямо буре. Главата му стърчеше направо от раменете, а гърдите му се издуваха напред като черупката на гигантски рак. Кръглите му, леко изпъкнали очи оглеждаха помощника на съдията Ди, без да мигнат.
— Кой, по дяволите, пък сте вие? — смаян попита Ма Жун.
— Аз съм Рака — обясни отегчено колосът. — Името на колегата е Скаридата. На вашите услуги.
— А да има случайно и трети — Солта? — позаинтересува се Ма Жун.
— Не, защо?
— За да си направя каша от тримата. Чудна манджа ще стане — предизвикателно отвърна Ма Жун.
Рака се обърна към гърбавия.
— Я ме погъделичкай — заяви той със зловещ глас — Нали в договора ми е писано да се смея на шегичките на клиентите.
Скаридата, изглежда, не разбра майтапа и като повдигна острия си нос към Ма Жун, каза:
— Вие нали сте грамотен? Тук е написано, че, който загуби, си плаща веднага. За да няма после разправии, на влизане всеки показва какво може да заложи.
— Разумно — неохотно призна Ма Жун. — Вие двамата от персонала ли сте?
— Ние със Скаридата сме наблюдатели — без да повишава глас, каза Рака. — Работим за господин Фън Дай, главния надзорник на острова.
Ма Жун замислено огледа чудатата двойка, после се наведе, извади от ботуша си официалната карта и я подаде на Рака: