— Аз работя за съдията Ди от Пуян, който сега е заместник съдия на тукашния окръг. Иска ми се да си поговорим.
Двамата разгледаха внимателно картата. Рака я върна и с въздишка обяви:
— Само като гледам това, и ми пресъхва гърлото. Хайде да седнем на балкона, господин Ма, и да пийнем нещо, пък и да хапнем. За сметка на заведението, разбира се.
Тримата се настаниха в един ъгъл, като Рака седна така, че да държи под око клиентелата. След миг келнерът поставяше пред тях голяма чиния с пържен ориз и три канички вино. Докато се разменяха обичайните вежливи въпроси, стана ясно, че Рака и Скаридата са прекарали целия си живот на острова. Рака се оказа боксьор осми ранг и скоро двамата с Ма Жун оживено заобсъждаха различните системи. Дребният гърбушко не се интересуваше от тези технически подробности и бе съсредоточил цялото си внимание върху ориза, който изчезна с чудотворна бързина. Ма Жун отпи последна глътка вино, отпусна се назад и се потупа доволно по корема:
— Сега, след началните вежливости, усещам в себе си достатъчно сили, за да пристъпя към сериозната част на въпроса. Какво знаете, приятели, за младия учен Ли?
Рака се спогледа със Скаридата, който каза:
— Аха, значи с това се занимава господарят ви? Ами, с две думи, посещението на Ли започна зле и свърши зле, но между тези два неприятни момента той си поживя разкошно.
От залата долетя шум от препирня. Рака стана и потъна в тълпата с невероятна за телосложението му бързина. Скаридата пресуши чашата си и продължи:
— Ето как стоят нещата. На осемнайсетия ден на настоящата луна Ли с още петима свои приятели пристигна с голяма джонка от столицата. Пътуването им траяло два дни и през тези два дни те пили и се веселили от сутрин до вечер. Пресушили всичко, каквото намерили, и цялата тайфа беше абсолютно пияна. Точно тогава имаше гъста мъгла, с нож да я режеш, и тяхната джонка целунала джонката на господин Фън, нашия шеф. В нея била дъщеря му, която се връщала след посещение при роднини в някакво село нагоре по течението. Повредите не били малки, пътниците успели да слязат на брега едва на разсъмване и ученият Ли трябваше да обещае, че ще снесе немалко заради нанесените щети. Затова ви казвам, че престоят му тук започна зле, нали разбирате? После той и приятелите му отседнаха в хотел „Вечно блаженство“, а Ли нае Червения павилион.
— Но там е настанен и господарят ми! — извика Ма Жун. — Слава Богу, че не го е страх от призраци! Предполагам, че Ли се е самоубил в стаята си в павилиона…
Гърбавият свъси вежди.
— Не съм споменавал думата самоубийство — каза той. — Нито пък призрак.
Рака, който току-що се появи, дочу последната фраза.
— Ние не обичаме да говорим за призраци — обясни той. — И Ли не се е самоубил.
— Как така? — измърмори учудено Ма Жун.
— Моята работа е да наблюдавам — отговори Скаридата — и мога да ви кажа, че пред игралната маса Ли винаги запазваше пълно самообладание независимо дали печелеше, или губеше. Не беше от хората, дето ще тръгнат да се самоубиват, мога да ви уверя.
— Вече две години наблюдаваме хората тук — намеси се Рака. — Ясни са ни всички възможни типове, каквито се срещат на този свят. Да вземем например този млад поет, Дзя Юбо. В една единствена игра загуби всичките си пари. До грош. Той е от припадничавите, дето току-виж се самоубили, докато си извърнеш главата. Но не и младият Ли, мой човек, той е друга работа.
— А не се ли е забъркал с някаква жена? — настоя Ма Жун. — Случва се човек заради жена да обезумее напълно. Аз като се сетя какви съм ги вършил заради тях…
— Не се е самоубил — натърти невъзмутимо Рака. — Той беше от студените, пресметливи мръсници. Ако някоя женичка го изостави, по-скоро ще гледа да й извърти свински номер, но и през ум няма да му мине да се самоубива.
— Щом не се е самоубил, излиза, че е бил убит? Въпросът като че ли стресна Рака. Той погледна Скаридата и попита строго:
— Да съм казал думата убийство?
— Не си казал такова нещо — решително потвърди Скаридата.
Ма Жун повдигна рамене и попита:
— С коя от блудниците спеше той?
— Отначало ходеше често при Царицата на цветята — отвърна Скаридата. — Но отскачаше и при Розов Карамфил… и при Нефритов Цвят… и при госпожица Божур — Може би е имал с тях онова, дето вие, представителите на закона, му викате интимни отношения. А може и просто да ги е погъделичквал пътьом, на шега, ако мога така да се изразя. Трябва да попиташ жените, не мен. Не съм им светил.
— Няма да ми е неприятно да задълбая с разследването именно в тази посока — призна Ма Жун, широко усмихнат. — Както и да е било, едва ли са скучали, все едно дали са се гъделичкали, или разни други неща са правили. Но какво стана накрая?