— Преди три дни, на двайсет и петия ден сутринта — подзе Скаридата, — Ли поръчал лодка за петимата си приятели и ги изпратил в столицата. После се върнал в Червения павилион, обядвал сам и прекарал следобеда в стаята си. За пръв път не отишъл да играе. Освен това за пръв път вечерял сам. След това се заключил в стаята си и няколко часа по-късно го намерили там с прерязано гърло.
— Това е… — пошепна Рака.
Скаридата замислено се почеса по носа и продължи:
— Повечето от това, което чухте, е разказано по слухове, така че можете да вярвате, може и да не вярвате. Със собствените си очи сме видели само това: търговецът на сувенири, господин Уън, отиде в този хотел същата вечер, малко след вечеря.
— Посетил е Ли, така ли? — извика Ма Жун.
— Ех, тия хора от съдилището, все ще ти напъхат в устата думи, които не си казал! — тъжно поклати глава Скаридата.
По навик го правят — обясни Рака, свивайки рамене.
— Казах само — търпеливо обясни Скаридата, — че видяхме господин Уън да влиза в хотела. Друго не съм казал!
— Всемогъщи небеса! — възкликна Ма Жун. — Ако освен пришелците следите и по-видните жители на острова, сигурно не можете да вдигнете глава от работа!
— Ние не следим всичките видни граждани — отвърна Рака. — Само Уън Юан.
Скаридата енергично заклати глава.
— Три вида търговия носят много пари тук — продължи Рака, като гледаше Ма Жун с изпъкналите си очи. — Първо: хазартът и жените, което е терен на нашия началник, господин Фън. Второ: манджата и пиячката — далавера на господин Дао. Трето: покупко-продажбата на антики — там действа господин Уън. Както и сам можете да се сетите, трите вървят ръка за ръка. Ако някой направи голям удар в игралната зала, ние пошушваме на хората на Дао или на Уън. Може би късметлията ще организира голямо плюскане, може би ще предпочете да вложи парите си в старинен предмет… или в добре гримиран фалшификат. Обратно, ако някого обръснат до голо в играта, нашите приятели се интересуват дали не би продал ценна старинна вещ, или пък някоя хубавичка прислужница, или наложница. И така нататък. Както сам виждате, възможните комбинации нямат край.
— Дума да няма, добра организация — отбеляза Ма Жун.
— Идеално замислена — съгласи се Скаридата. — Значи имаме Фън, Дао и Уън. Нашият шеф Фън е честен и справедлив човек и затова правителството го назначи за главен надзорник на острова. Това му позволява да се меси навсякъде и го прави най-богатия от тримата. Но, ей Богу, той винаги трябва да е нащрек! Когато главният надзорник е честен, всеки прави добри сделки, а и клиентите са доволни. Само глупаците, които сами си го търсят, са измамени. Когато главният надзорник е печен мошеник, печалбите са двайсеторно по-големи, включително и неговите собствени. Но тогава за много кратко време всичко прогнива напълно. Така че един вид ние с Фън имаме късмет, защото е честен човек. Лошото е обаче, че няма син, а само една дъщеря. Тоест ако умре или му се случи нещо, ще го замести друг. Дао Бандъ е образован човек, литератор и не обича да си пъха носа в чужди работи. Никога няма да приеме поста главен надзорник. Сега вече имате представа за двамата наши първенци, господин Фън и господин Дао. За Уън Юан казах ли? Кажи, Рак, нещо рекох ли за него?
— И дума не си споменал — тържествено отговори Рака.
— Какво означават всички тия приказки? — раздразнено запита Ма Жун.
— Той ви описа положението — отвърна Рака.
— Точно така! — съгласи се Скаридата. — Описах положението такова, каквото съм го наблюдавал. Но тъй като ми се струва, че сте добър човек, господин Ма, ще добавя и нещо, което само съм подочул. Преди трийсет години бащата на Дао Бандъ — той се наричал Дао Куан — се самоубил в Червения павилион. Прозорецът бил с железни решетки, вратата заварили заключена отвътре. И онази вечер, преди трийсет години, видели търговеца на сувенири Уън пред хотела. Да наречем това съвпадение.
— Добре де — весело отвърна Ма Жун, — ще предупредя господаря си, че в стаята му се навъртат не един, а два призрака. А сега, след като свършихме със служебните дела, бих искал да узная мнението ви по един чисто личен въпрос.
— И този иска жена! — отегчено въздъхна Рака. После се обърна към помощника на съдията Ди и извика: — За Бога, човече, влез в която и да е къща на съседната улица. Има всякакви жени, най-различни, а и страшно изкусни. Просто се обслужи.
— Именно защото запасът ви е толкова богат, имам нужда от вас — обясни Ма Жун. — Работата е по-особена. Роден съм във Фулин и ми се иска тази вечер да бъда с някое момиче от моя край.