Рака вдигна очи към небето.
— Дръж ми ръката — помоли той Скаридата. — Ще се разхълцам. Господинът иска момиче от собственото си село!
Малко смутен, Ма Жун заобяснява:
— Така се случи, че от не знам колко време не съм произнасял любовни думи на моя диалект, нали разбирате…
— Той бълнува. Лош навик — реши Рака. Но след малко поомекна и добави: — Добре. Иди в Синята кула, в Южния квартал. Кажи на съдържателката да ти запази Сребърна Фея. Малката е от Фулин, екстра качество и над пъпа, и под него, а и сговорчива по нрав, което не пречи. Знае и да пее, научи я госпожица Лин, една от най-знаменитите куртизанки навремето тук. Но не мисля, че музиката те интересува особено. Значи иди към полунощ в Синята кула. Сега е още рано, малката обслужва някаква официална вечеря не знам къде си. Тогава ще можеш да й покажеш, че умееш да водиш разговор… а при нужда да обясниш и с жестове. Искаш ли някакви съвети?
— Не, благодаря! Но съм ви много благодарен и на двамата за упътването. Май че жените не ви интересуват много, а?
— Не много — призна Скаридата. — Сладкарят яде ли си пастите?
— Може би не на всяко ядене — съгласи се Ма Жун. — Но от време на време, за да се увери, че все още е майстор! Без фустите ще е скучничко на тая земя.
— Имаме си тикви — със сериозен глас се обади Рака.
— Тикви? — повтори Ма Жун.
Рака замислено наведе глава, извади клечка за зъби и съсредоточено зачопли един от кътниците си.
— Садим си в градината — обясни Скаридата. — Имаме малка къщичка на брега на реката с парче земя и там отглеждаме тикви. Връщаме се от работа сутрин и преди да си легнем, ги поливаме. Когато станем, късно следобед, по малко плевим.
— Вкусове най-различни! На мен това ми се струва малко еднообразно.
— Не знаете какво губите — заяви Рака убедено. — Само да ги видите как растат! Няма две еднакви.
— Разкажи му, когато ги поливахме преди десет дена — каза небрежно Скаридата. — Когато намерихме гъсеници в листата…
Рака одобрително кимна и оглеждайки внимателно клечката си за зъби, заразказва:
— Беше сутринта, когато видяхме джонката на младия Ли да пристига на кея. Той е точно срещу градината ни. Господин Уън, търговецът на сувенири, дълго разговаря с Ли. Трябва да кажа, че бащата на господин Ли беше добър клиент на господин Уън, така че няма нищо странно в това, че и синът го познава. Обаче по заговорническия им вид не изглеждаше да си приказват за старинни вещи. Нашата работа е да наблюдаваме хората и ние го правим непрекъснато. Дори когато не сме на служба.
— Ние служим честно на господин Фън — добави Скаридата. — Вече десет години ядем от неговия ориз.
Рака хвърли клечката си за зъби, изправи се и обяви:
— Но да не забравяме, че господин Ма е дошъл тук, за да играе. И така, каква сума можете да заложите, господин Ма?
ГЛАВА V
Съдията Ди открива труп в стаята си и се готви да прекара една неприятна нощ
Ма Жун изигра няколко партии с трима важни търговци на ориз. Идваше му добра карта, но не се забавляваше особено. Той обичаше оживените игри с шумни препирни между партньори, които не се притесняват да ругаят на воля. Отначало печелеше умерено, но после изгуби. Това му се стори подходящ момент, за да си тръгне. Стана, сбогува се с Рака и Скаридата и бързо се върна в павилиона на „Сивият жерав“.
Управителят му съобщи, че вечерята, дадена от господин Фън Дай, вече привършва и че двама от гостите, както и куртизанките вече са се оттеглили. Той го покани да седне и му предложи чаша чай.
Скоро съдията Ди, придружен от Фън Дай и Дао Бандъ, заслиза по мраморните стълби. Докато двамата мъже го изпровождаха до носилката, магистратът се обърна към господин Фън:
— Утре сутрин веднага след закуска ще дойда в бюрото ви на аудиенция. Искам да прегледам всички документи, свързани със самоубийството на учения Ли. Бих желал да присъства и съдебният лекар.
Ма Жун помогна на господаря си да се настани в носилката и седна до него. По пътя съдията му разказа какво бе научил за самоубийството. Дискретно пропусна да спомене за увлечението на магистрата Луо по красивата куртизанка, като спомена само, че колегата му с основание е стигнал до заключението, че това дело за самоубийство е много лесно.
— Помощниците на Фън Дай не са на това мнение, ваше превъзходителство — спокойно отвърна Ма Жун. След това подробно разказа чутото от Рака и Скаридата. Съдията го изслуша и отсече нетърпеливо:
— Приятелите ти се лъжат. Не ти ли казах, че вратата е била заключена отвътре? А ти самият видя железните решетки на прозореца. Никой не би могъл да се промъкне вътре.