— Все пак не е ли странно съвпадението, че старият търговец на сувенири е бил видян недалеч от Червения павилион, когато е станало самоубийството на Ли, и че е бил пак там преди трийсет години, когато бащата на господин Дао се е самоубил на същото място?
— Двамата ти приятели от рода на ракообразните очевидно не обичат съперника на своя господар и гледат да създават неприятности на стария антиквар. Аз се запознах с него тази вечер и съм съгласен, че е доста неприятен старец, и никак няма да се учудя, ако сплетничи, за да измести Фън от поста главен надзорник на острова. Но да убиеш някого, е съвсем друга работа! И защо Уън ще убива младия Ли, чиято помощ е търсел срещу Фън? Не, драги мой, твоите двама информатори са се омотали в противоречиви догадки. А пък ние по-добре да не се месим в тези местни разправии.
Замълча за миг, подръпвайки замислено мустаците си, след това добави:
— Това, което преданите съгледвачи на Фън са ти разказали за действията на Ли по време на престоя му тук, напълно довършва картината. Тази вечер видях жената, заради която Ли се е самоубил. Дори два пъти се срещах с нея, което беше прекалено лош късмет!
След като разказа на помощника си разговора с куртизанката на верандата на Червения павилион, той заключи:
— Ли може би е бил голям ерудит и литератор, но от жени не е разбирал. Царицата на цветята е изключително красива, дума да няма, но е безсърдечно и непостоянно създание. За щастие тя присъства само на втората част от вечерята. Трябва да призная, че храната бе превъзходна, а и проведох доста интересни разговори с Дао Бандъ и с младия поет Дзя Юбо.
— Това е нещастното момче, което загубило всичките си пари на игралната маса. И то в една партия! — възкликна Ма Жун.
— Странно. Фън ми каза, че Дзя скоро ще се жени за дъщеря му.
Ма Жун изкриви насмешливо устни и отвърна:
— Нелош начин да се докопа до парите му!
Носачите поставиха паланкина пред вратата на хотел „Вечно блаженство“. Ма Жун взе една свещ от тезгяха на приемната и двамата мъже се упътиха към градината на Червения павилион, пресичайки предния двор.
Съдията отвори резбованата врата на преддверието и застина. Като сочеше с пръст слабата светлина, прокрадваща се изпод вратата на Червената стая, той прошепна:
— Странно! Прекрасно си спомням, че изгасих свещите, преди да изляза. Ключа също го няма, а го оставих в ключалката!
Ма Жун долепи ухо до вратата.
— Не се чува нищо. Да почукам ли?
— Да се опитаме да надникнем през прозореца.
Те прекосиха бързешком салона и излязоха на верандата, стъпвайки на пръсти. Ма Жун хвърли един поглед в стаята през решетките на прозореца и изруга полугласно. Пред леглото върху червения килим лежеше чисто гола жена. Беше по гръб, с изпънати ръце и крака, а главата й бе обърната към обратната на прозореца страна.
— Умряла ли е? — прошепна Ма Жун.
— Гърдите й май не се повдигат.
Съдията Ди допря лицето си до железните пръчки на прозореца и възкликна:
— Виж! Ключът е в ключалката!
— Това е вече трето самоубийство в тази прокълната стая! — извика Ма Жун тревожно.
— Съвсем не съм уверен, че е самоубийство — промърмори съдията. — Струва ми се, че забелязвам някаква синина по врата. Иди в хотела и заповядай на управителя моментално да доведе Фън Дай. Но на никого не казвай за жената.
Когато Ма Жун се завтече през градината, съдията Ди отново погледна през прозореца. Червените завеси на леглото бяха повдигнати точно както преди да излезе, но до възглавницата лежеше сгъната бяла дреха. Други женски дрехи, също грижливо сгънати, бяха струпани на купчинка върху най-близкия стол. На пода пред леглото се виждаха чифт къси бели копринени чорапки.
— Горката! — промърмори със съжаление съдията. — Толкова суетна и толкова самоуверена… а сега мъртва!
Излезе навън и приседна до парапета на верандата. От павилиона в парка долитаха смехове и песни: веселбата беше в разгара си. Само преди няколко часа, помисли си съдията, нещастницата стоеше до този парапет и излагаше на показ прелестите си. Дали беше толкова строго наказана за своята суетност и за амбициите си? Не… вината не беше изцяло нейна. Почитанието на физическата красота, култът, към плътската любов, трескавият ламтеж за злато които властват в центровете за удоволствие като Райския остров, не могат да не се отразят пагубно върху душата на една млада жена и да не изкривят всяка представа за морални стойности. Царицата на цветята заслужаваше по-скоро съжаление, отколкото укор.
Фън Дай изтръгна съдията от мислите му. Главният надзорник бе придружен от Ма Жун, от управителя на хотела и двама яки пазачи.