— Какво има, ваше превъзходителство? — любопитно попита той.
Съдията Ди махна към прозореца. Фън и управителят се приближиха и веднага отстъпиха назад, едва сподавяйки вика си.
Съдията се изправи.
— Кажете на хората си да разбият вратата — нареди той на главния надзорник.
Двамата пазачи се засилиха към тежката порта. Но тя не поддаде, докато Ма Жун не се притече енергично на помощ. Дървото около ключалката се нацепи и едното крило отхвръкна.
— Останете по местата си — заповяда съдията Ди. Прекрачи прага и отдалеч заразглежда лежащата на пода фигура. Върху бялото гладко тяло на Есенна Луна нямаше и капчица кръв, никаква драскотина. Но агонията й явно е била ужасна, защото обърнатото към тях лице бе сгърчено в зловеща гримаса, а очите й почти бяха изскочили от орбитите.
Съдията влезе в стаята и коленичи до мъртвата. Постави ръка под лявата й гръд. Тялото беше още топло, сърцето бе спряло скоро да бие. Той затвори клепачите на куртизанката и заразглежда шията й. От двете страни имаше синкави белези. Вероятно е била душена, но пък нямаше никакви следи от нокти. Той продължи огледа на съвършеното й тяло. Нямаше никакви белези от насилие освен няколко леки одрасквания на ръката под лакътя. Изглеждаха съвсем пресни и магистратът беше сигурен, че ги нямаше, когато почти голата жена стоеше пред него на верандата. Той обърна трупа. По изящния й гръб също нямаше никакви белези. Накрая разгледа ноктите. Дългите, прекрасно поддържани нокти бяха непокътнати, под тях се намериха само няколко тънки влакънца от червения килим.
Съдията Ди стана и обгърна с поглед стаята. Никакви следи от борба. Направи знак на останалите да се приближат и каза на Фън Дай:
— Не е трудно да се отгатне причината за нейното присъствие тук. Тя е смятала да ме съблазни и да прекара нощта с мен. Въобразявала си е, че магистратът Луо ще я откупи, и когато открила грешката си, е решила, че аз бих могъл да го заместя. Докато ме е чакала, се е случило нещо ужасно. Засега ще говорим за нещастен случай, тъй като, доколкото ми е известно, никой не би могъл да проникне в тази стая. Кажете на хората си да отнесат тялото във вашия кабинет за аутопсия. Утре сутрин ще разгледам това дело. Извикайте Уън Юан, Дао Бандъ и Дзя Юбо да присъстват на съдебното заседание.
Когато господин Фън се оттегли, съдията се обърна към управителя:
— Вие или някой друг да я е видял да влиза в хотела?
— Не, ваше превъзходителство. Но нейният павилион е тук наблизо и една пътечка го свързва с верандата на вашия.
Съдията се приближи до леглото, погледна към балдахина, който бе по-висок от нормалните, и почука по задната дървена част. Звукът беше плътен.
Съдията се обърна към управителя, чийто втренчен поглед не се отделяше от трупа на жената, и сухо каза:
— Вместо да се наслаждавате на зрелището, по-добре ми отговорете има ли някаква дупка за наблюдение или нещо от този род в паната на леглото.
— Съвсем не, ваше превъзходителство!
Отново насочи поглед към мъртвата и каза, заеквайки:
— Първо… академикът… сега Царицата на цветята. Не разбирам как.
— Аз също! — сряза го съдията. — Какво има от другата страна на тази стая?
— Нищо, ваше превъзходителство! Само стената на павилиона и градината.
— Ставало ли е и друг път нещо необикновено в тази стая? Говорете истината!
— Не, ваше превъзходителство, кълна се! От петнайсет години съм управител на хотела, стотици клиенти са преспивали тук и никой никога не се е оплаквал. Не зная…
— Донесете ми регистъра.
Управителят забързано излезе от стаята. Хората на Фън се върнаха с носилка, върху която поставиха тялото, грижливо увито в една от завивките, и го понесоха към кабинета на Фън.
Съдията Ди внимателно претърси вътрешността на ръкавите на виолетовата дреха, но не откри нищо освен обичайната брокатена кесийка с гребен, сребърна зъбочистка, визитни картички с името на Есенна Луна и две кърпички. Управителят се върна с искания регистър на посетителите.
— Оставете го на масата — нареди съдията Ди. Когато остана сам с Ма Жун, той се отпусна на стола и въздъхна уморено.
Помощникът му извади чайника от ватената калъфка и напълни една чаша с горещата течност. Сочейки отпечатъка от червило по ръба на другата чаша, той забеляза:
— Пила е чай, преди да умре. Била е сама, защото втората чаша, тази, в която ви налях чай, беше чиста.
Съдията Ди, който почти я бе поднесъл към устните си, рязко я върна на масата.
— Изсипи този чай в чайника — заповяда той. — Кажи на управителя да намери някаква стара котка или куче и да им даде да пият от чая.