Когато Ма Жун излезе от стаята, съдията запрелиства регистъра.
Помощникът му се върна по-бързо, отколкото очакваше, и поклати глава:
— Нищо му няма на чая — заяви той.
— Толкова по-зле! Мислех, че някой може да е придружил Есенна Луна дотук и скришом да е пуснал отрова в чая, преди да си тръгне. Тя е заключила вратата след него и тогава е пила. Това би ни предоставило единственото разумно обяснение за нейната смърт.
Съдията се отпусна назад обезкуражен, като подръпваше брадата си.
— Ами синините по шията й, ваше превъзходителство?
— Съвсем повърхностни са и без белези от нокти. Може да са предизвикани от погълната отрова, неизвестна за мен, но със сигурност не са от душене.
Ма Жун поклати голямата си глава и попита притеснено:
— Тогава какво се е случило, ваше превъзходителство?
— Тесните и дълги драскотини по ръката й, чийто произход не мога да определя, са същите както по ръката на младия Ли. Очевидно има някаква връзка между неговата смърт и тази на любовницата му още повече че и двете са настъпили тук, в Червената стая. Не ми харесва тази история, Ма Жун!
Магистратът постоя замислено известно време, като поглаждаше бакенбардите си, после се изправи и продължи:
— Докато те нямаше, внимателно проучих данните от регистъра. През последните два месеца в Червената стая са отсядали за по-дълго или по-кратко трийсетина души. Срещу имената на повечето от тях в полето са добавени женски имена и някаква допълнителна сума, вписана с червен туш. Знаеш ли какво означава това?
— Разбира се. Клиентът е прекарал нощта с професионалистка в любовните изкуства. Вписаната цифра е частта от сумата, която куртизанките дават на управата на хотела.
— Разбирам. Ли е прекарал първата си нощ, деветнайсети, с момиче на име Божур. Следващите две нощи — с Нефритов Цвят, а на двайсет и втори и двайсет и трети — с някоя си Розов Карамфил. Починал е на двайсет и пети.
— Значи през самотната нощ не му е провървяло — насмешливо подметна Ма Жун.
Съдията не го чу и продължи замислено:
— Странно е, че името Есенна Луна липсва…
— Ами следобедите? Някои мъже просто прекаляват с изтънченостите на чайната церемония!
Съдията Ди затвори регистъра. Погледът му се рееше из стаята, после той се изправи и пристъпи към прозореца. Опипа дебелите железни пръчки, провери здравината на масивната дървена рамка и отбеляза:
— Невъзможно е някой да се промъкне в стаята през този прозорец. Няма какво да се занимаваме с него, тъй като Есенна Луна лежеше на повече от десет стъпки навътре в стаята. Краката й сочеха към вратата, а главата й беше леко извърната наляво, към леглото. Той продължи с уморен глас:
— Сега си върви, Ма Жун, и гледай хубаво да се наспиш. Утре призори иди на кея, опитай се да намериш капитана на джонката на Фън Дай и го накарай да ти разкаже всичко, което знае за сблъскването между двете лодки. Внимателно разпитай и за срещата между Ли и антикваря, която според твоите двама тикволюбци се е състояла на това място. Аз ще огледам леглото още веднъж, преди да си легна. Утре ни чака тежък ден.
— Негово превъзходителство нали няма да спи в тази стая? — тревожно попита Ма Жун.
— Напротив! — отвърна нетърпеливо съдията. — Така ще разбера дали наистина има нещо нередно тук. Сега върви и си намери подслон. Лека нощ!
Ма Жун понечи да възрази, но като видя решителния израз на съдията, се поклони дълбоко и излезе.
Щом остана сам, съдията отиде до леглото, кръстоса ръце зад гърба си и започна огледа. По тънката коприна, която покриваше рогозката върху дървената основа, имаше няколко гънки. Той я попипа, беше леко влажна. Наведе се и помириса възглавницата. Ухаеше на същия мускусов парфюм, който беше доловил в косите на куртизанката по време на вечерята.
Първата част от историята лесно можеше да се възстанови. Есенна Луна е минала през верандата и е дошла в Червения павилион, вероятно след като се е отбила за малко до своя собствен павилион. Може би отначало е смятала да остане в салона, но след като е видяла ключа на вратата, е решила, че една среща в Червената стая би била по-решителна. Изпила е чаша чай, свалила е роклята си, сгънала я е и я е метнала на стола. После се е съблякла съвсем гола, подредила е останалите си дрехи до възглавницата. Седнала е на края на леглото, събула е чорапките си и ги е оставила на пода. Изтегнала се е на леглото и е зачакала да се почука на вратата. Вероятно е лежала известно време така, тъй като запотеният й гръб бе поизмачкал копринената постеля върху рогозката. Какво се е случило после, съдията изобщо не можеше да си представи.