Нещо, изглежда, я е накарало да стане от леглото, но много спокойно, тъй като възглавницата и завивката изобщо не бяха помествани, но след това се е разиграла някаква зловеща сцена. Съдията потръпна, като си припомни ужаса, запечатан върху сгърченото й лице.
Той махна възглавницата и отметна копринената завивка. Отдолу имаше само една фино изплетена тръстикова рогозка, постлана върху масивните дъски. Съдията отиде до масата и взе свещта. Качен върху леглото, вече можеше да достигне балдахина. Почука със свити пръсти по него, но навсякъде кънтеше плътно. Още веднъж огледа внимателно задните пана и с погнуса отвърна очи от еротичните гравюри по тях. После свали малката шапка от главата си, извади една фиба от косата си и замушка в жлебовете, които съединяваха дървените плоскости, за да провери дълбочината им. Отново нищо, което да подсказва някакъв таен отвор.
Съдията въздъхна уморено и слезе на пода. Цялата история беше абсолютно необяснима. Попипвайки замислено дългата си черна брада, заоглежда отново леглото, но внезапно го завладя странна тревога. И по младия Ли, и по Есенна Луна имаше дълги и тесни следи от одраскване. Възможно ли бе в постройката да се крие някакво животно? Той си спомни, че бе чел една любопитна история, в която…
Като остави бързо свещта на масата, той внимателно разтърси завесата на леглото, после коленичи и надникна отдолу. Нищо. Нямаше дори прашинка или паяжина. Съдията повдигна един от краищата на червения килим. Подът беше толкова чист, колкото и останалата част от стаята. Очевидно след смъртта на Ли бяха почистили особено грижливо.
— Някое непознато животно би могло да се промъкне между пръчките на прозореца — пошепна си съдията. Взе сабята, която Ма Жун бе оставил на кушетката в салона, и излезе на верандата. Замушка с дългото острие гроздовете глицинии, после енергично раздруса листака. Облак от синкави цветчета полетя във въздуха и се заспуска плавно към земята. Това бе всичко.
Съдията Ди се върна в Червената стая. Затвори вратата и избута голямата маса до нея. Развърза пояса, съблече горната си дреха, сгъна я и я положи на пода пред тоалетката. След като се увери, че двете свещи са достатъчно дълги, за да горят през цялата нощ, той остави шапката си върху масата и легна на пода. Главата му почиваше върху сгънатата дреха, а дясната му длан лежеше върху дръжката на сабята до него. Спеше леко и знаеше, че и най-слабият шум би го разбудил.
ГЛАВА VI
Ма Жун среща своя землянка при странни обстоятелства и тя му разказва любопитни неща за господин Уън.
След като пожела спокойна нощ на господаря си, Ма Жун се отправи към салона на хотела, където пет-шест прислужници, плътно скупчени, обсъждаха тихичко трагедията. Той хвана един от най-младите за ръка и му нареди да го отведе до входа за кухненските помещения.
Момчето го изведе на улицата и посочи една бамбукова врата от лявата страна на главната порта. Влязоха в малък двор и Ма Жун видя вдясно зида около хотела, а вляво — една занемарена градина. От малка врата в стената долиташе шум на течаща вода и тракащи чинии.
— Това е входът за кухнята — каза момчето. — Клиентите вечеряха доста късно.
— Продължавай — нареди Ма Жун.
Скоро пътят им бе препречен от гъсти глицинии. Ма Жун се промъкна през висящите клонки и се озова пред тясно дървено стълбище, водещо към крайния ляв ъгъл на верандата на Червения павилион. Тясна пътечка се провираше между буренясалата тревна площ встрани от верандата.
— Води към задния вход на павилиона на Царицата на цветята. Тук приема любимите си ухажори. Местенцето е много удобно и добре обзаведено.
Ма Жун изруга. С усилие си пробиваше път сред гъстите храсти към една още по-тясна пътечка, която обикаляше терасата. Изведнъж дочу отгоре стъпките на съдията, който крачеше из Червената стая. Обърна се към водача си и сложи пръст пред устните си. Внимателно прерови храстите наоколо. Вършеше всичко безшумно — навик от горския му живот. Когато се убеди, че никой не се крие там, той продължи напред и скоро се озова на по-широка пътека.
— Това е главната алея на парка — обясни прислужникът. — Надясно се излиза на улицата, от другата страна на хотела.
Ма Жун кимна. Мисълта, че всеки би могъл да се добере до павилиона, без да мине през приемната или да бъде видян, го притесняваше. За миг реши да остане да спи под някое дърво, за да бъде близо до верандата, но съдията Ди сигурно си имаше свой собствен план на действие за през нощта, тъй като изрично му бе наредил да нощува другаде. Във всеки случай сега беше сигурен, че никакъв злосторник не се крие около павилиона.