Когато се върнаха пред хотела, той разпита младия си водач как да намери Синята кула. Момчето му обясни, че се намира в южната част на острова, след „Сивият жерав“. Ма Жун побутна назад шапката си и уверено тръгна.
Въпреки че минаваше полунощ, игралните домове и ресторантите бяха ярко осветени и из улиците се блъскаше все така многобройна шумна тълпа. Ма Жун задмина „Сивият жерав“, сви наляво и изведнъж се озова в тиха уличка, обградена от едноетажни къщи. Всички прозорци бяха тъмни, наоколо не се мяркаше жив човек. Йероглифи по вратите отбелязваха само ранга и номера, което подсказа на Ма Жун, че се намира в квартала с общежитията на проститутките и куртизанките, настанени според ранга им. Достъпът до тези сгради беше забранен за клиентите. В тях младите жени се хранеха, спяха, вземаха уроци по музика и танци.
— Синята кула трябва да е наблизо — промърмори на себе си помощникът на съдията Ди. — Удобно е, персоналът им е подръка.
От затворените капаци вляво долетяха стенания. Той замря на място и допря ухо до дървената стена. След миг тишина стенанията отново прозвучаха. Някой страдаше, и то очевидно в самота, тъй като обитателите на къщата едва ли щяха да се върнат преди разсъмване. На вратата пишеше: „Втори ранг, четвърти номер“, а самата тя беше масивна и заключена с резе. Ма Жун забеляза, че тесен балкон опасва цялата къща, и запретна дрехата си. Напъха я в пояса, подскочи и се хвана за перваза на балкона. След това се повдигна, прескочи парапета, с ритник отвори решетеста дървена врата и нахлу в малка стаичка, ухаеща на гримове и оризова пудра. Грабна от тоалетката свещ и огниво, запали свещта, забеляза няколко тесни стъпала, спусна се бързо по тях и се озова в тъмна зала.
Под вратата отляво струеше светлина. Оттам идваха и стенанията. Той постави свещта на пода, бутна едно от крилата и влезе в просторна стая, осветена само от маслена лампа. Шест яки колони крепяха ниския таван с открити греди. Подът бе застлан с тръстикови рогозки. На отсрещната стена висяха най-различни музикални инструменти: цимбали, бамбукови флейти, цитри. Очевидно бе влязъл в стаята, където куртизанките вземаха уроци по музика. Стенанията идваха от най-отдалечения ъгъл, някъде до прозореца. Ма Жун се приближи.
За колоната, с лице към нея, беше завързано младо момиче. Съвсем голо, едва стъпващо на пръсти и с ръце, изтеглени над главата. По бедрата и заобления й гръб личаха червени резки от бич. Широк панталон и кордонен колан лежаха в краката й. Щом дочу стъпките на Ма Жун, младата жена извика, без да обръща глава.
— Не… не… умолявам ви…
— Тихо, тихо! — изръмжа Ма Жун. — Идвам да ви отвържа.
Той извади ножа си и бързо разряза копринения пояс, с който бяха завързани ръцете на пленничката. Тя се опита да се облегне на колоната, за да не падне, но силите й я напуснаха и се свлече на пода.
Помощникът на съдията Ди мислено се упрекна, че не беше предвидил това, и коленичи до нея. Очите на нещастницата бяха затворени, тя бе изгубила свяст.
Ма Жун одобрително я огледа:
— Хубаво момиче! — пошепна той. — Кой е имал сърце да я мъчи така? И къде са й дрехите?
Той се обърна и забеляза различни части от женски тоалет, нахвърляни на купчина под прозореца. Намери долната дреха на младата жена, покри я с нея, после отново коленичи и заразтрива посинелите й китки. Клепачите на хубавицата потрепериха и тя отвори уста ужасена.
— Шшт, не се страхувайте — бързо каза той. — Аз съм служител на трибунала. Коя сте вие?
Тя направи опит да седне, но политна назад, викайки от болка. Пошепна с треперещ глас:
— Аз съм куртизанка от втори ранг. Живея горе.
— Кой ви би?
— О, това не е нищо — веднага отвърна тя. — За всичко съм си виновна аз. Това не засяга трибунала.
— Ще видим. Отговорете на въпроса ми.
Тя го погледна уплашено.
— Няма нищо, кълна ви се — тихо повтори тя. — Тази вечер бях на една вечеря заедно с Есенна Луна, нашата тазгодишна царица. Проявих несръчност и разлях вино върху дрехата на един от гостите. Царицата ми се скара и ми нареди да я чакам в нашата гримьорна. После ме доведе тук. Тя искаше само да ми удари няколко плесници, но аз, за да ги отбягна, неволно я одрасках по ръката. Есенна Луна ми заповяда да се съблека, тя не е с лесен характер, после ме върза за колоната с пояса и ме удари няколко пъти. Каза ми, че по-късно, когато се покая за държанието си, ще дойде да ме освободи.
Устните на куртизанката затрепериха и преди да продължи разказа си, тя на няколко пъти преглътна.
— Но тя не се върна и краката вече не ме държаха, а ръцете ми изтръпнаха. Помислих, че може би ме е забравила. Толкова се уплаших, че…