По бузите й потекоха сълзи. Във вълнението си тя беше произнесла последните думи със селски акцент, който Ма Жун веднага разпозна. Той избърса сълзите на клетото дете с края на ръкава си и каза на родния си диалект:
— Неприятностите ти свършиха, Сребърна Фея! Сега за теб ще се погрижи твой земляк.
Без да обръща внимание на удивлението на младата жена, той продължи:
— Да благословим случая, който насочи стъпките ми насам, за да чуя стенанията ти, защото Есенна Луна няма да се върне. Нито днес, нито когато и да било!
Като си помагаше с ръце, момичето седна, без да обръща внимание, че дрехата й отново се свлече и разкри съблазнителните й закръглени гърди. Със задавен глас попита:
— Какво се е случило?
— Тя умря.
Сребърна Фея скри лице в дланите си и захълца.
Удивен, Ма Жун поклати глава. Явно не можеше да разбере жените.
Когато най-сетне повдигна глава, малката куртизанка занарежда със задавен глас:
— Нашата царица е мъртва! Беше толкова красива и толкова умна… Понякога ни биеше, но пък и често се случваше да е добра и отзивчива. Не беше много здрава. Дали внезапно не й е прилошало?
— Бог знае. Но нека сега да ти кажа кой съм. Аз съм по-големият син на Ма Лян, лодкаря, който живее в северния край на селото.
— Ами! Вие, син на лодкаря Ма! Аз съм госпожица У, втората дъщеря на месаря. Баща ми веднъж спомена за вашия баща пред мен. Изглежда, е най-добрият лодкар в този край. Как попаднахте на този остров?
— Пристигнах тази вечер с господаря си, съдията Ди. Той е магистрат на съседния окръг. В момента е временно помощник-съдия тук.
— Познавам го. Той присъстваше на вечерята, за която ви споменах. Изглежда добър и спокоен човек.
— Добър, да. Но спокоен… позволявам си да твърдя, че понякога е доста невъздържан! Добре, да те отведа в стаята ти, трябва да се погрижа за гърба ти.
— Не искам да остана тук тази нощ! — ужасена извика Сребърна Фея. — Отведете ме някъде!
— Само ми кажи къде! Откакто съм на този остров, такава работа ми се отвори, че сам не съм си намерил място за нощувка.
Сребърна Фея прехапа устни и скръбно попита:
— Защо нещата винаги са толкова объркани?
— По този въпрос трябва да се обърнеш към господаря ми. Аз върша само грубата работа.
Тя се опита да се усмихне.
— Добре — рече тя, — отведете ме до магазина за коприна, на две преки е. Държи го вдовицата Уан от нашето село. Тя ще ми разреши да прекарам нощта при нея, а и на вас също. Но първо ми помогнете да отида до банята.
Ма Жун я повдигна, загърна раменете й с горната й дреха, събра останалите и я поведе към банята.
— Ако някой ме потърси, кажете, че съм излязла — бързо изрече тя, преди да затвори вратата след себе си.
Той почака в коридора, докато тя се появи, вече напълно облечена. Като видя, че едва-едва пристъпва, я взе на ръце и я понесе, следвайки указанията й. Първо минаха по една алея зад къщата, оттам навлязоха в някакъв тесен пасаж и накрая спряха пред черния вход на малко магазинче. Ма Жун постави товара си на земята и потропа.
Една яка лелка отвори вратата. Сребърна Фея забързано обясни, че двамата с приятеля й търсят подслон за през нощта. Без да задава въпроси, жената ги въведе в една много чиста стаичка. Ма Жун я помоли да донесе чайник с горещ чай, кърпа и успокояващ мехлем. Той помогна на момичето да се съблече и го накара да легне по корем на тясното легло. Когато вдовицата се върна и видя гърба на Сребърна Фея, възкликна:
— Горкото момиче! Какво се е случило!
— Аз имам грижата за това, стринке — каза Ма Жун, докато я избутваше навън.
С обиграна ръка той намаза с мехлема посинелите от ударите с колана места.
— Раните не са сериозни — каза той. — След няколко дни ще изчезнат.
Но когато разгледа кървящите белези по бедрата, той свъси вежди. След като ги проми с чай и ги намаза с мехлема, той седна на единствения стол в стаята и строго рече:
— Белезите по бедрата съвсем не са от връвта на панталона ти, малката. Аз съм служител на трибунала и ги разбирам тия работи! По-добре ми разкажи всичко.
Тя скри лице в шепата си и гърбът й се разтресе от ридания. Ма Жун я покри с дрехата и продължи:
— Вашите домашни игрички са си ваша работа. Е, донякъде… Но ако някой клиент се отнася жестоко с вас, това вече засяга трибунала. Хайде, говори, кой ти причини това?
Сребърна Фея обърна разплаканото си лице:
— Това е толкова тъжна история — пошепна обезсърчена тя. — Сигурно знаете, че момичета от трети и четвърти ранг са задължени да последват всеки клиент, който внесе необходимите пари, докато куртизанките от първи и втори ранг имат право да си избират партньорите. Аз съм от втори ранг и не могат да ме задължат да обърна внимание на някой, който не ми харесва. Но, естествено, има и изключения. Ужасният Уън например. Той е от първенците на острова и на няколко пъти се опита да ме закара у тях. Досега винаги успявах да се измъкна, но на банкета тази вечер, изглежда, е научил от Есенна Луна, че тя ме е оставила вързана в музикалната стая, и гнусникът довтаса малко след като царицата си тръгна. Каза ми, че щял да ме освободи, ако се съглася да… ами да направя някои отвратителни неща. Естествено, отказах. Тогава той взе една от дългите бамбукови флейти, окачени на стената, и започна да ме бие с тях. Ударите с връвта от колана на Есенна Луна не бяха много болезнени: унижението беше по-голямо от болката. Но този подлец наистина искаше да ме изтезава и спря едва когато се замолих с всички сили и му обещах да направя каквото пожелае. Щом се увери, че съм напълно в негова власт, той си тръгна и каза, че ще се върне след малко, за да си получи обещаното. Затова не исках да оставам там. Но ви моля да не казвате на никого. Ако реши, Уън може напълно да ме погуби!