— Може би твоите приятели Рака и Скаридата са измислили тази история с намерение да навредят на господин Уън — отвърна съдията, като че без да придава особено значение на думите си.
— Може би. Но за тиквите не излъгаха. Въпреки мъглата видях и Рака, и Скаридата да човъркат нещо из градинката. Не разбрах какво точно правеше Скаридата, защото през цялото време подскачаше насам-натам! О, ваше превъзходителство, видях и прокажения. Ругаеше някакъв лодкар, който не искаше да го качи в лодката си. Трябва да кажа, че нещастникът ругаеше здравата, направо беше удоволствие да го слуша човек! Накрая взе, че предложи на лодкаря една сребърна монета, но онзи му каза, че предпочитал да си остане беден, но здрав. Прокаженият си тръгна бесен.
— Добре е, че не е изпаднал чак до дъното. Снощи ми отказа да приеме пари.
Ма Жун потърка брадата си и продължи:
— Та като говорим за снощи, ваше превъзходителство, срещнах една куртизанка, Сребърна Фея, която ми каза, че ви е видяла в павилиона „Сивият жерав“.
Съдията кимна утвърдително и Ма Жун му заразправя как я бе открил и как първо Есенна Луна, после Уън изтезавали клетото момиче.
— Есенна Луна е казала на онзи гнусен търговец на сувенири, че момичето ще е в ръцете му — възкликна гневно съдията. — Видях я да му прошепва нещо на ухото, когато влезе в банкетната зала. В тази жена имаше нещо жестоко — задърпа мустаците си и добави: — Във всеки случай загадката с драскотините по ръката на Есенна Луна е изяснена. Сети ли се да отведеш Сребърна Фея някъде на сигурно място за през нощта?
— Да, ваше превъзходителство. Заведох я при една почтена вдовица, нейна близка.
За да не даде възможност на съдията да го попита къде самият той е прекарал нощта, Ма Жун забързано продължи:
— Сребърна Фея взема уроци по пеене при една стара куртизанка, госпожица Лин, на която я представил Рака. Сега госпожица Лин е грохнала бабичка, но преди трийсет години била най-прочутата красавица на острова. Ако самоубийството на бащата на Дао Бандъ все още занимава негово превъзходителство, възможно е госпожица Лин да ви разкаже някои интересни подробности.
— Свършил си добра работа, Ма Жун. Доста време е минало от това самоубийство наистина, но то е станало в същия този павилион и всякакви сведения относно тайнствената Червена стая са добре дошли. Имаш ли представа, къде бихме могли да намерим госпожица Лин?
— Живее недалеч от къщичката на Рака. Мога да го попитам.
Съдията Ди кимна утвърдително.
— Приготви ми официалната роба от зелен брокат — нареди той. — И кажи на управителя да поръча носилка до дома на Фън.
Ма Жун излезе, свирукайки си. Когато си тръгна от вдовицата Уан, Сребърна Фея още спеше, но му се стори все така съблазнителна и той се надяваше да я види на обед.
— Странно колко ми харесва това момиче — говореше си той. — А досега само сме си приказвали. Сигурно защото е от моето село!
ГЛАВА VIII
Съдията Ди посещава господин Фън и свиква първото съдебно заседание в качеството си на помощник-съдия на Райския остров.
Съдията и помощникът му слязоха от носилката пред великолепен храм, заел северната част на главната улица. Още вчера, когато пристигнаха в града и минаха наблизо, съдията бе забелязал високите колони от червен мрамор и величествения портал.