— Някои говорят, че Ли не е човек, който би се самоубил заради една жена.
— Заради жена не — с тънка усмивка каза Фън, — но от самолюбие — да! Както вече споменах пред негово превъзходителство, Ли беше доста самолюбие и отказът на Царицата на цветята щеше да се разнесе из цялата ни провинция. Според мен по-скоро нараненото му достойнство го е подтикнало към самоубийството.
— Може би сте прав. Впрочем чичото отнесе ли книжата на Ли?
Фън се плесна по челото.
— Вие ме подсетихте! — възкликна той. — Забравих да му предам документите, които намерих в бюрото на племенника му.
Отвори едно чекмедже на бюрото си и извади увит в кафява хартия пакет, който подаде на съдията. Той го отвори и набързо прегледа съдържанието му. Накрая вдигна глава и заяви:
— Този Ли е бил твърде методичен човек. Всички разходи по пребиваването му тук са прилежно отбелязани, дори и сумите, изплатени на жените, с които е преспивал: Нефритов Цвят, Розов Карамфил, Божур.
— Всички те са куртизанки втори ранг — забеляза Фън.
— Виждам, че се е разплатил с тези млади жени на двайсет и пети — каза съдията, — но никъде няма отбелязана сума за Есенна Луна.
— Тя присъстваше на повечето приеми, които Ли даваше, но в този случай цената е включена в сметката на ресторанта. Що се отнася до… до по-интимни връзки на клиент с куртизанка от първи ранг, каквато беше Есенна Луна, то прието е при тръгването си той да й направи някакъв подарък. Така търговският момент остава на по-заден план7.
На господин Фън, изглежда, му бе неприятно да разкрива кухнята на занаята си, явно смяташе, че е под достойнството му. Той бързо взе един от поставените пред съдията листа и продължи:
— Тези драсканици тук са от ръката на Ли и доказват, че последните му мисли са били отправени към нашата царица. Именно заради това листче я разпитах. Тя ми съобщи, че Ли й предложил да я откупи от господаря й, но тя му отказала.
Съдията Ди внимателно разгледа хартийката. Явно Ли се бе опитал да изпише кръг с едно движение на четката, после, след повторен опит, под кръга бе изписал три пъти името на Есенна Луна. Съдията пъхна листчето в ръкава си, надигна се и каза:
— Сега да отидем в заседателната зала.
Работните помещения на главния надзорник заемаха цялото ляво крило на жилището му. Той преведе съдията през канцеларията, където четирима чиновници усърдно движеха четките си, и оттам двамината се озоваха в обширна зала с висок таван. В дъното имаше лакирани в червено колони, зад които се виждаше чудесно поддържана градина. Очакваха ги шестима мъже. Съдията разпозна Дао Бандъ, търговеца на сувенири Уън Юан и поета Дзя Юбо. Другите трима виждаше за пръв път.
Шестимата се поклониха дълбоко на магистрата, който им отвърна по същия начин, преди да се разположи в съдийското кресло до масата. Съдията Ди неодобрително огледа залата. Съдийската маса бе покрита със скъп червен брокат със златно везмо, а предметите върху нея бяха истински произведения на изкуството. Изящната купичка за размиване на туш, преспапието от тъмнозелен нефрит, кутийката за печати от санталово дърво и четките от слонова кост бяха далеч по-подходящи за кабинета на някой колекционер, отколкото за залата на трибунала. Подът бе покрит с разноцветни плочи, а широкият параван пред задната стена изпъкваше с прекрасен мотив с облаци и вълни в синьо и златно. Съдията Ди смяташе, че административните здания трябва да бъдат възможно най-скромно обзаведени, за да се покаже на хората, че правителството не пилее парите на данъкоплатците в излишни разходи за показен лукс. Но на Райския остров правителствените чиновници, изглежда, се чувстваха задължени да демонстрират богатството на гражданите!
Господин Фън и Ма Жун стояха прави от двете страни на масата. Писарят седна пред по-ниска масичка до страничната стена, а двама непознати за съдията мъже застанаха отляво и отдясно пред трибунала. Дългият бамбуков прът, който държаха, говореше, че са от специалния отряд на стражниците на главния надзорник.
Съдията Ди прелисти документите пред себе си, удари с чукчето по масата и обяви:
— Аз, заместник-съдията на трибунала на Цинхуа, обявявам заседанието за открито. Ще започна с делото на академика Ли Лиен. Пред мен е смъртният му акт, изготвен от негово превъзходителство магистрата Луо. Според този документ Ли Лиен се е самоубил на двайсет и петия ден на настоящата луна, след като разбрал, че любовта му към тазгодишната Царица на цветята Есенна Луна е отблъсната. От доклада на съдебния лекар разбирам, че гореспоменатият Ли се е самоубил, прерязвайки вратната си артерия със своя собствен нож. По лицето и ръцете на починалия са открити тънки драскотини. По тялото няма никакви белези, само на врата му, от лявата и от дясната страна, са установени леки подутини с неустановен произход. Нека съдебният лекар се приближи: бих желал повече подробности по този въпрос.
7
Цариците на цветята от Западната градина в Пекин (по данни за 1989 г.) са обучени професионалистки под протекцията на управителите на големите хотели, ченгета в пенсия. Цената за чужденци е около 200–300 юана — Б.пр.