— Опишете действията си от момента, когато напуснахте „Сивият жерав“.
— Вашият покорен слуга напусна празненството рано поради делова среща с важен клиент. Трябваше да се уточнят условията за закупуването на една стара картина. Отидох направо в магазина си.
— Кой беше този клиент и колко време остана?
— Това е търговският представител Хуан, ваше превъзходителство. Отседнал е във втория хотел на тази улица. Но снощи напразно го чаках. Сега се отбих при него и той започна да ме уверява, че срещата ни е била за тази вечер. Изглежда, аз съм объркал датите.
— Много добре — каза съдията и направи знак на секретаря, който прочете на глас показанията на Уън. Антикварят нямаше забележки и постави палеца си. Съдията го освободи и призова Дзя Юбо.
— Сега кандидатът за литературните изпити Дзя Юбо ще ни изложи какво е правил, след като напусна „Сивият жерав“.
Дзя започна веднага:
— Вашият покорен слуга, недостойният кандидат за литературните изпити, който стои сега на колене пред трибунала, има честта да уведоми негово превъзходителство, че напуснах вечерята рано, тъй като се почувствах неразположен. Намерението ми бе да отида до умивалнята, но по погрешка се озовах в съблекалнята на куртизанките. Едно момче ме заведе до помещението, което търсех, малко след това излязох от ресторанта и тръгнах пеша към парка. Разхождах се докъм полунощ и после се върнах в моя хотел.
— Показанията да бъдат заверени — нареди съдията Ди и щом поетът притисна палеца си под документа, удари по масата с чукчето и обяви: — Делото за смъртта на куртизанката Есенна Луна се отлага до ново разглеждане. Заседанието е закрито.
Преди да се изправи, той се наведе към Ма Жун и му прошепна:
— Иди да разпиташ този господин Хуан, после тичай в павилиона на „Сивият жерав“ и в хотела на Дзя и провери показанията му. И ела да ми докладваш.
Ди се обърна към Фън Дай и заяви:
— Иска ми се лично да поговоря с господин Дао. Дали бихте могли да ни отведете някъде, където няма да бъдем обезпокоявани?
— Разбира се, ваше превъзходителство! Ще ви отведа в един павилион в задния двор. До стаите на съпругите ми е и никой не дръзва да отиде там.
И след кратко колебание продължи:
— Простете ми, че си позволявам да ви говоря така, но не разбирам много добре защо негово превъзходителство реши да не приключи още сега с двете дела. Един ясен случай със самоубийство и смърт вследствие на сърдечна криза… Струва ми се, че…
— О, просто исках да добия по-ясна представа — без повече уточнения отвърна съдията. — В известен смисъл, за да придам повече тежест на съображенията на съда.
ГЛАВА IX
Господин Дао споделя подозренията си със съдията Ди, който хваща на местопрестъплението една красива подслушвачка.
Павилионът, където отведоха съдията, се намираше в дъното на голяма градина, почти скрит сред олеандрови храсти. Съдията седна в едно кресло до висок параван с красиви мотиви на цъфнали сливови клонки и направи знак на Дао Бандъ да се настани до малката масичка, върху която икономът на дома току-що бе поставил подноса с чая и чинийка със захаросани плодове.
В този отдалечен кът на имението цареше дълбоко спокойствие, едва нарушавано от тихото жужене на лениво прелитащите сред цветовете на олеандъра пчели.
Дао Бандъ почтително изчакваше съдията да започне разговора. След като отпи няколко глътки чай, магистратът любезно заговори:
— Вие имате славата на наистина начетен мъж, господин Дао. Търговията с алкохол и домакинството оставят ли ви свободно време за литературни занимания?
— Имам щастието да работя с много опитни хора, на които се доверявам изцяло, ваше превъзходителство. Оставям на тях всекидневните грижи по поддържането на магазините за алкохол и ресторантите ми. От друга страна, тъй като съм ерген и живея сам, домакинството ми не изисква почти никакви грижи.
— Позволете ми, господин Дао, да премина направо на въпроса. Това, което ще ви кажа, е абсолютно поверително: страхувам се, че Ли Лиен и Царицата на цветята са били убити.
Съдията Ди много внимателно наблюдаваше лицето на събеседника си, докато изричаше тези думи, но изражението на търговеца на алкохол си остана безучастно. С равен и спокоен глас той попита:
— Но как тогава негово превъзходителство обяснява факта, че и в двата случая никой не би могъл да се вмъкне в стаята?
— Не мога да го обясня! Но също така не мога да си обясня и защо Ли Лиен, който е прекарал пет поредни нощи с различни жени, внезапно е бил така завладян от страстта си към Царицата на цветята, че слага край на живота си, когато тя му отказва своята любов! Не разбирам и как дългите и заострени нокти на Есенна Луна не са оставили следи по кожата й, когато, задушавайки се, впива длани в шията си. Тези два случая са много по-сложни, отколкото изглеждат, господин Дао.