— Ще разпитам по този въпрос. И последно: вие ми казахте, че само сте зърнали фигурата в червени одежди, но, предполагам, сте забелязали дали това е било мъж, или жена?
Дао безпомощно поклати глава.
— Не, ваше превъзходителство. Спомням си само някакъв висок силует в червено. Опитах се да разбера дали човек с такива дрехи е бил забелязан до мястото на престъплението този ден, но напразно.
— Мъжете рядко се обличат в червено — забеляза съдията Ди, — а почтените момичета обличат червена рокля един-единствен път в живота си, в деня на сватбата. Тоест можем да заключим, че е била някоя куртизанка.
— Тъкмо така реших и аз, ваше превъзходителство! Постарах се да разбера дали госпожица Зелен Нефрит е носела дреха в този цвят, но никой никога не я бил виждал в подобна одежда. Предпочитала зеленото заради името си.
Дао замълча за миг, после, подръпвайки късите си мустачки, продължи:
— Щях отдавна да съм напуснал този остров, ако не бях убеден, че никъде не ще намеря мир и покой, докато тази загадка не бъде изяснена. Мисля си и че, продължавайки делото на баща си и поддържайки създадената от него търговска мрежа, отчасти изпълнявам своя синовен дълг. Но не ми е лесно да живея тук, ваше превъзходителство. Фън проявява толкова внимание към мен, а и неговата…
Той внезапно млъкна и като стрелна съдията с очи, забързано продължи:
— Сега разбирате, ваше превъзходителство, защо не се гордея особено с литературните си занимания. За мен те са само начин да се откъсна от действителността… тази действителност, която ме смущава, често дори ме ужасява.
Той извърна очи, като се мъчеше да се овладее. За да смени темата, съдията Ди запита:
— Според вас кой би могъл до такава степен да мрази Есенна Луна, че да посегне на живота й?
— Не участвам в нощния живот и не се ползвам от удоволствията, които предлага островът — отвърна Дао. — Срещал съм Царицата на цветята само няколко пъти, когато служебните задължения са ме принуждавали. Тя ми направи впечатление на твърде повърхностно и непостоянно същество, но нима повечето куртизанки не са такива или не стават такива поради нерадостната си професия? Тя беше много известна и почти всяка вечер присъстваше на някаква веселба. Чувах, че преди да бъде избрана за Царица на цветята, доста лесно приемала всякакви предложения. Но след избора скланяла да преспи само с клиенти с високо социално положение и изисквала да бъде дълго ухажвана, преди да отстъпи. Никоя от кратките й авантюри не прерасна в трайна връзка, доколкото ми е известно, и никога не съм чувал някой да й е предложил да я откупи. Предполагам, че острият й език е карал поклонниците й да се откажат! Изглежда, академикът Ли Лиен е бил първият, който й е направил подобно предложение. Но ако някой е изпитвал силна омраза към нея, причината по всяка вероятност трябва да се търси в миналото. Във всички случаи преди идването й на острова.
— Благодаря ви, господин Дао. Не смея повече да отнемам от времето ви. Аз ще поостана, за да допия чая си, и после се връщам в кабинета на господин Фън. Ще ви помоля междувременно да го уведомите.
Щом Дао се отдалечи, съдията се изправи бързешком и скочи към паравана. Крехката девойка, която се криеше отзад, сподави вика си и понечи да хукне по стъпалата към гъстите храсти. Преди да успее, съдията я улови за ръката. Издърпа я назад и попита строго:
— Коя сте вие? И защо подслушвате?
Момичето прехапа устни и го изгледа ядно. Лицето й с правилни черти излъчваше интелигентност. Имаше големи изразителни очи, над които елегантно се извиваха тънки вежди. Черната й копринена рокля бе съвсем семпла, но чудесно прилягаше на нежното й тяло. Единствените накити по нея бяха зелените нефритови обици. Дълъг червен шал покриваше раменете й. Тя се отскубна от ръката на съдията и извика:
— Какъв долен човек… какъв презрян тип е този Дао. Как се осмелява да клевети баща ми! Мразя го!
— Успокойте се, госпожице Фън — сухо каза съдията Ди. — Седнете и изпийте чаша чай.
— Не! Искам само веднъж завинаги да заявя, че баща ми няма нищо общо със смъртта на Дао Куан! Абсолютно нищо! Независимо от подмятанията на отвратителния търговец на антики. И можете да съобщите на Дао, че не искам да го видя, че обичам Дзя Юбо и ще се омъжа за него възможно най-скоро, без да ми е необходимо посредничество. Това е всичко!
— Така ли? — леко усмихнат, попита съдията. — Убеден съм, че здравата сте нахокали академика.
Тя тъкмо тръгваше, когато думите на съдията я приковаха на място.
— Какво искате да кажете?
— Сблъскването на двете джонки е станало по вина на моряците на Ли и този инцидент е забавил с цяла нощ завръщането ви у дома, нали? — с успокоителен глас изрече съдията. — И тъй като разбирам, че не сте надарена с прекомерна свенливост, предполагам, че сте обяснили на Ли доста неща.