Тя поклати презрително глава и отвърна:
— Лъжете се. Господин Ли ми поднесе извиненията си като истински възпитан мъж и аз ги приех.
Тя бързо изтича по стъпалата и изчезна между храстите на олеандъра.
ГЛАВА X
Рака дава полезно сведение на Ма Жун, а един млад поет разкрива сърцето си пред съдията.
Съдията се отпусна в креслото и бавно допи чая си. Отношенията между първенците на града започваха да се изясняват по доста странни пътища, но това не го улесняваше особено в разтълкуването на загадъчните самоубийства.
Той въздъхна тежко и се отправи към бюрото на господин Фън. Главният надзорник го чакаше с Ма Жун и церемониално го изпроводи до паланкина.
Когато носачите тръгнаха, Ма Жун започна доклада си:
— Старият антиквар твърдеше в съда, че след банкета се е прибрал право у дома, но това е лъжа. Естествено, ние вече го знаехме. Обаче останалата част от историята му е горе-долу правдоподобна, колкото и да не ми е приятно да го призная! Господин Хуан наистина останал с впечатление, че има среща с него тази вечер, но като разбра, че според Уън е била определена за снощи, допуска, че може и да е объркал датите. Толкова за Уън. Що се отнася до Дзя Юбо, има известни разминавания между неговите показания и истината. Според старата вещица, която стои в съблекалнята на куртизанките, младежът едва ли е влязъл там по погрешка, тъй като веднага попитал къде са Есенна Луна и Сребърна Фея. Когато тя му отговорила, че двете излезли заедно, той се врътнал и изчезнал, без да продума. Управителят на неговия хотел — който е до нашия — го зърнал да минава оттам около половин час преди полунощ. Очаквал Дзя да влезе, обаче той продължил и когато стигнал до алеята вляво, свърнал по нея. А тя извежда до павилиона на Царицата на цветята. На покойната царица, би трябвало да кажа. Пак според управителя Дзя се прибрал към полунощ.
— Странна история — каза съдията Ди. Той разказа на помощника си какво бе споделил с него Дао Бандъ за самоубийството на баща си, както и за съмненията си относно Фън Дай.
— Доста ще трябва да се поблъскаме, докато се оправим в тия истории — промърмори Ма Жун, поклащайки голямата си глава.
Съдията не отговори и до края на пътя остана вглъбен в мислите си.
Когато слизаха от паланкина пред вратата на „Вечно блаженство“, едрият управител пристъпи към Ма Жун и някак притеснено му съобщи:
— Двама… хм… господа искат да се срещнат с вас, господин Ма. Чакат в кухнята. Помолиха да ви предам поздрави от ракообразните.
Ма Жун го изгледа за миг с недоумение, но изведнъж лицето му разцъфна в широка усмивка. Той се обърна към съдията и попита:
— Мога ли да поговоря с тях, ваше превъзходителство?
— Ама, разбира се! Аз ще уточня една подробност с нашия домакин. След като свършиш с тях, ела при мен в Червения павилион.
Съдията се спря в преддверието да поговори с управителя на хотела, а един от прислужниците отведе Ма Жун до кухнята.
Голи до кръста, двама майстори готвачи със страховити мускули следяха без особено благоразположение движенията на Рака, който стоеше пред най-голямата печка с тиган в ръка. На благоразумно разстояние Скаридата и четирима помощници също наблюдаваха сцената. Великанът подхвърли във въздуха едра камбала, тя се преобърна и той ловко я посрещна точно със средата на тигана.
Изцъклените му очи се вторачиха в двамата готвачи и той издума важно:
— Видяхте ли? Движението идва от китката. Сега е твой ред, Скаридо!
Силно разгневен на вид, гърбушкото се приближи до Рака и грабна тигана от ръцете му. Този път опашката на рибата остана наполовина извън тигана.
— Пак не успя — смъмри го Рака. — Това е, защото при теб движението идва от лакътя. Запомни, трябва да движиш само китката!
Щом забеляза Ма Жун, той кимна към вратата и го поведе навън, давайки нареждания на Скаридата как да продължи с упражненията си.
Когато двамата мъже се озоваха в една занемарена градина, Рака заобяснява със снишен глас:
— Тук сме със Скаридата по работа заради един тип, който хитрувал на игралната маса. Господин Ма, имате ли желание да се срещнете с търговеца на антики?
— За нищо на света! Видях гадната му мутра тази сутрин и ми стига за една-две години!
— Ако предположим — флегматично продължи Рака, — че вашият господар поиска да се срещне с него, ще трябва да побърза. Чух, че тази вечер Уън тръгва за столицата да купува антики. Аз нищо не твърдя. Това са непотвърдени сведения, нищо официално.