— Седнете най-сетне — раздразнено каза съдията.
Когато Дзя се настани на бамбуковото столче, съдията без капка съчувствие огледа разстроеното лице на младежа и каза студено:
— И все пак вие не приличате на истински играч, господин Дзя. Какъв демон ви подтикна да опитвате късмета си на игралната маса? И както изглежда, с твърде злополучен резултат.
Смутен, поетът се поколеба за миг, но след това като че реши да се изповяда:
— Аз не съм достоен човек, ваше превъзходителство. Освен с известна лекота в стихоплетството не бих могъл да се похваля с нещо особено. Много лесно се оставям на моментното настроение или просто на обстоятелствата. Още щом влязох в това проклето заведение, атмосферата му ме завладя на часа и вече нищо не можеше да ме спре! Не съм в състояние да се преборя с това, ваше превъзходителство, такава ми е природата.
— Как тогава възнамерявате да се явите на литературните изпити, за да станете чиновник на империята?
— Записах се за изпитите единствено за да последвам примера на приятелите си, ваше превъзходителство. Техният ентусиазъм ме увлече пряко волята ми! Аз не съм достоен да стана имперски чиновник и сам най-добре съзнавам това. Единствената ми амбиция е да водя тих и спокоен живот в някое отдалечено кътче, да чета и да пиша по малко… — той млъкна, погледна скръбно дланите си, които нервно шаваха насам-натам, и продължи: — Ужасно съм притеснен, като си помисля за господин Фън, който очаква толкова неща от скромната ми особа! Той е толкова щедър към мен, дори желае да се оженя за дъщеря му. Всички тези благодеяния са огромен товар за мен, ваше превъзходителство.
Ако това момче не е напълно откровено — каза си съдията Ди, значи е актьор. Без да повишава тон, той попита:
— Защо излъгахте тази сутрин пред съда?
Лицето на младия поет доби пурпурен цвят и той запелтечи:
— Какво… какво иска да каже негово превъзходителство?
— Вие не сте влезли по погрешка в съблекалнята на куртизанките. Търсили сте Есенна Луна. А по-късно са ви видели на алеята, която води към нейния личен павилион. Говорете… бяхте ли влюбен в нея?
— Да съм бил влюбен в това жестоко и високомерно създание? Слава на небето, не, ваше превъзходителство! Не мога да разбера защо Сребърна Фея толкова й се възхищаваше. Толкова ужасно се отнасяше с нея, а и с другите момичета, налагаше ги с камшик за най-малката дреболия. Сякаш това дори й доставяше удоволствие. Ужасна жена! Не, ходих в съблекалнята, за да я помоля да не наказва Сребърна Фея, задето разля вино по дрехата на гадния антиквар. Като не я намерих, отидох до павилиона й, обаче прозорците не светеха. Не се прибрах веднага, защото реших да се поразходя из парка, докато ми попремине от алкохола.
— Ясно. Но ето прислужницата ми носи обедния ориз и ще трябва да облека нещо по-удобно.
Поетът побърза да се оттегли, мънкайки безброй извинения, още по-притеснен, отколкото в началото.
Съдията облече тънка сива роба и седна на масата, но мислите му бяха другаде. Поглъщаше храната без никакво удоволствие. Изпи чая си и закрачи напред-назад. Изведнъж лицето му светна. Спря се и промърмори:
— Ето го решението! И смъртта на академика Ли се представя в съвсем нова светлина!
В този момент се появи Ма Жун и той му извика:
— Сядай, току-що разбрах какво се е случило с бащата на Дао преди трийсет години.
Ма Жун се отпусна тежко в креслото. Дишаше запъхтяно, но сияеше. Връщаше се от вдовицата Уан, където завари Сребърна Фея, вече поокопитена от снощните преживявания. Докато домакинята им приготвяше обяда, те се качиха в таванската стаичка. Там стана въпрос за неща, съвсем различни от спомените за родното им село, и минутите отлетяха толкова бързо, че когато слязоха, той едва успя да излапа една купичка юфка.
— Бащата на Дао наистина е бил убит — продължи съдията, без да обръща внимание на сияещата физиономия на своя помощник. — И то в салона на този апартамент.
— Но Дао е видял тялото в Червената стая — възрази Ма Жун, когато успя да схване за какво говори съдията.
— Дао Бандъ е сбъркал. Разбрах го, когато си спомних, че той спомена за легло отдясно, опряно до северната стена. Едно малко разследване ме увери, че леглото в Червената стая винаги е било отляво, до южната стена, както е и сега. Но ако интериорът на апартамента е останал съшият както преди трийсет години, то отвън са били извършени доста промени. Завесата от глицинии тогава не е съществувала, както и високите дървета в парка и сградата на ресторанта. От тази веранда е имало всеобхватен изглед, а вечер тя е била осветявана от залеза.