Червеният павилион

— Възможно е — съгласи се Ма Жун. Мислите му обаче витаеха другаде. Сребърна Фея се оказа страхотна, истинска артистка в професията си.

— Ти, изглежда, не разбираш — настояваше съдията. — Това дете никога не е идвало тук, но е знаело, че резиденцията се нарича Червеният павилион, защото спалнята е била изцяло в този цвят. Когато е влязло в салона, той е бил облян от пурпура на залеза. Нищо чудно, че детето го е взело за Червената стая… която именно е очаквало да види!

Ма Жун погледна през рамо, обходи с поглед стаята и мебелите от санталово дърво в естествен цвят и замислено поклати глава:

— Значи бащата на Дао е бил убит в този салон — продължи съдията. — Тук детето вижда трупа и забелязва убиеца, облечен не в червена роба, както си е помислило, а в бяла долна дреха, която последните слънчеви лъчи са багрели в червено. Щом момчето изскача навън, убиецът премества тялото в Червената стая, излиза, заключва вратата от външната страна и хвърля ключа през решетките на прозореца. Той пада близо до жертвата и осигурява версията за самоубийство. Никой, разсъждава убиецът, не ще обърне внимание на думите на едно подплашено дете.

Съдията замълча за миг умислен и продължи:

— Но ако убиецът е носел само долна дреха, значи е бил на среща с куртизанката Зелен Нефрит! Изненадан от съперника си Дао Куан, той го убива със собствения си нож. Дао Бандъ има право. Баща му не се е самоубил. Това хвърля нова светлина върху смъртта на Ли Лиен. Тук също имаме работа с убийство, представено за самоубийство точно както преди трийсет години. Ли е бил убит в салона, където всеки може да влезе незабелязано през верандата. После са пренесли трупа в Червената стая заедно с книжата на мъртвия. Този номер вече е успявал веднъж и убиецът е решил, че може да го повтори. А това ни дава важна следа за неговата самоличност!

— Наистина — каза Ма Жун. — Това означава, че нашият човек е или Фън Дай, или Уън Юан. Обаче има една важна разлика, ваше превъзходителство: когато Ли Лиен е бил намерен мъртъв, ключът не е бил на пода, а в ключалката. Трудно ще успееш да го мушнеш там, хвърляйки го през прозореца, дори и да тренираш сто и петдесет години.

— Ако Фън е въпросният човек, това лесно може да се обясни — замислено рече съдията. — Във всеки случай съм сигурен, че ако разкрием убиеца на Дао Куан и на Ли Лиен, ще разберем и какво се е случило с Царицата на цветята.

Магистратът се умълча за малко и после добави:

— Струва ми се, че трябва да поговоря със Сребърна Фея, преди да се срещна с антикваря. Знаеш ли къде можем да я открием?

— В спалните на куртизанките, сградите зад павилиона „Сивият жерав“, ваше превъзходителство. Тя ми каза, че днес ще се върне там.

— Чудесно. Води ме при нея.

ГЛАВА XI Една малка куртизанка си признава любопитството, а заплаха с камшик развързва езика на един мерзавец

В ранния следобед на улицата със спалните помещения на куртизанките цареше оживление. Вратите непрекъснато се отваряха, за да пропуснат търговци и вестоносци, навсякъде се чуваха звуци на флейта, барабани и цитри, акомпаниращи вокалните или хореографските упражнения на госпожиците.

Ма Жун спря пред една врата, на която бе отбелязано „Втори ранг, № 4“. Вратата отвори някаква смръщена старица и той й обясни, че господарят му желае да види госпожица Сребърна Фея по служебни дела. Без да отговаря, старицата ги въведе в някаква тясна приемна и се упъти да търси младата дама.

Сребърна Фея се появи почти веднага и се поклони дълбоко, като се правеше, че не забелязва усиленото намигане на Ма Жун зад гърба на съдията. Той отпрати старата жена и мило се обърна към малката куртизанка:

— Казаха ми, че вие сте били ученичка на Есенна Луна. Тя вероятно ви е преподавала танци и пеене?

Девойката кимна утвърдително и съдията продължи:

— Това значи, че би трябвало добре да я познавате?

— О да, ваше превъзходителство! Почти всеки ден я виждах.

— В такъв случай ще можете да ми помогнете да си изясня нещо, което ми се губи. Бях осведомен, че тя очаква да бъде откупена от мой колега, магистрата Луо, и че е била твърде огорчена, когато разбрала, че това няма да стане. Веднага се впуснала да си търси нов обожател. Това доказва, че силно е желаела да намери някой, която да я отведе оттук и да се омъжи за нея, така ли е?

— О да, ваше превъзходителство! Тя често ни говореше, и на мен, и на другите момичета, че изборът за Царица на цветята е големият шанс в живота на една куртизанка и че това ще й помогне по-лесно да си намери богат покровител, който да й осигури стабилно положение.